Чакането за уикенда често може да изглежда непоносимо. Седемте дни в седмицата са от много време и затова хората често се питат защо са точно толкова

По-голямата част от разчитането на нашето време се дължи на движенията на планетите, Луната и звездите. Нашият ден е равен на едно пълно завъртане на Земята около оста й. Нашата година е обиколката на Земята около Слънцето, която отнема 365 и ¼ дни, поради което добавяме допълнителен ден през февруари на всеки четири години, обяснява  sportandlife.net.

Но седмицата и месецът са малко по-сложни.

Фазите на Луната не съвпадат точно със слънчевия календар. Лунният цикъл е дълъг 27 дни и седем часа и има 13 фази на Луната във всяка слънчева година.

Някои от най-ранните цивилизации наблюдават Космоса и записват движението на планетите, Слънцето и Луната.

Вавилонците, които са  живеели на територията на съвременен Ирак, са били проницателни наблюдатели и тълкуватели на небесата и до голяма степен благодарение на тях седмиците са по седем дни. Причината да приемат числото седем е, че са наблюдавали седем небесни тела – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Това число имало особено значение за тях.

Други цивилизации избират други числа – като египтяните, чиято седмица е дълга 10 дни; или римляните, чиято седмица е от осем дни.

Вавилонците разделят лунните месеци на седемдневни седмици, като последният ден от седмицата има особено религиозно значение. 28-дневният месец или пълен цикъл на Луната е прекалено голям период от време, за да се управлява ефективно, и затова вавилонците разделили месеците на четири равни части от седем дни.

Числото 7 не е особено подходящо, за да съвпада със слънчевата година или дори с месеците, така че създава няколко несъответствия.

Но вавилонците били толкова доминираща култура в Близкия Изток, особено през шести и седми век пр.н.е., че това, както и много от другите им представи за времето – като например 60-те минути за един час – продължават да съществуват.

Седемдневната седмица се разпространява в Близкия Изток. Приета е от евреите, които били пленници на вавилонците в разгара на силата на тази цивилизация. Векове по-късно, когато Александър Велики започва да разпространява гръцката култура в Близкия Изток, се разпространява и концепцията за седемдневната седмица. Учените смятат, че може би по-късно Индия е въвела седемдневната седмица и в Китай. Накрая, след като римляните започнали да завладяват територията, повлияна от Александър Велики, те също в крайна сметка се прехвърлили към седемдневната седмица. Император Константин постановил, че седемдневната седмица е официална римска седмица иправи неделята официален празник през 321 г.

Уикендът не е приет до 20-ти век. Въпреки че има някои скорошни опити за промяна на седемдневната седмица, тя съществува толкова дълго, че изглежда, че ще остане завинаги, пише The Conversation.