Европейската комисия блокира опитите за пренасочване на осигуровките

Правителството е планирало да намали вноската за втора пенсия в частните пенсионни фондове, в които се осигуряват близо 4 милиона души у нас, и да пренасочи разликата към Националния осигурителен институт (НОИ) с цел свиване на бюджетния дефицит. Макар управляващите първоначално да определиха твърденията като неверни, огласена кореспонденция с Европейската комисия (ЕК) показва, че финансовото ведомство официално е предлагало варианти за орязване на отчисленията към втория стълб.

От отричане до официално признание

Темата влезе в публичния дневен ред на 3 ноември, когато медиите Медиапул, 24 часа и Капитал информираха по свои неофициални източници, че се подготвя намаляване на вноската за универсалните пенсионни фондове наполовина — от 5 на 2,5%. Първоначалната реакция на властта беше категорично отхвърляне на информацията. Финансовият министър Гълъб Донев обяви новината за фалшива, а премиерът Румен Радев определи обществените реакции по темата като „истерични“.

Още на следващия ден обаче версията на кабинета беше поставена под въпрос, след като председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) потвърди, че подобна идея действително е била обсъждана във финансовото министерство. Управляващите продължиха да твърдят, че разпространяваните данни и документи не отговарят на истината, до пряк сблъсък на аргументи в телевизионния ефир няколко дни по-късно.

На 6 ноември в студиото на Българската национална телевизия (БНТ) народният представител Божидар Божанов прочете в присъствието на самия Гълъб Донев официално писмо на финансовия министър до Европейската комисия с дата 2 ноември. В документа се предлага вноската във втория пенсионен стълб да бъде намалена от 5 на 2% през 2027 и 2028 година, а през 2029 година да стане 3%. Изправен пред цитирания текст в ефир, Донев призна, че подобни варианти са били обсъждани, но заяви, че правителството в крайна сметка е избрало друга политика.

Схемите за попълване на дефицита в НОИ

Предисторията на преговорите с Брюксел се разкрива и от огласена от Демократична България бележка до Европейската комисия с дата 15 октомври. Според документа първоначалният замисъл на кабинета е бил на осигурените лица да се разреши да изтеглят до 20% от натрупаните си лични спестявания срещу заплащане на данък върху сумата. Този вариант обаче е срещнал съпротивата на европейския комисар Валдис Домбровскис.

След отхвърлянето на идеята за предсрочно теглене на спестявания срещу облагане е формулирано второто предложение — 2 от общо 5-те процентни пункта на осигурителната вноска за втора пенсия да се пренасочат директно към бюджета на НОИ. Според цитираните разчети подобна стъпка би осигурила на държавната хазна допълнителен приход от 800 милиона евро през 2027 година, като сумата би достигнала до 1 милиард евро през 2029 година.

Заложената промяна е била насочена към бъдещите месечни вноски на работещите, без да се посяга на вече натрупаните средства по индивидуалните партиди и без да се променят настоящите пенсии. Въпреки това представителите на опозицията определиха намерението като „частично одържавяване на втория стълб“, а от редакцията на изданието поставят въпроса защо управляващите са отричали плановете си при публично известния недостиг на средства за пенсии в държавното обществено осигуряване.

Защо Брюксел се противопоставя на мярката

Макар конкретните писмени мотиви на Европейската комисия по българското предложение все още да не са официално оповестени, европейските институции от години поддържат последователна и критична позиция срещу подобни фискални ходове. Основният икономически аргумент на Брюксел е, че ефектът за държавния бюджет е единствено временен. Хазната получава свежи средства в краткосрочен план, но в бъдеще държавата поема задължението да изплаща по-високи пенсии от НОИ, за да компенсира намалените частни вноски. Според европейските експерти това не представлява реално оздравяване на публичните финанси, особено когато страната се намира в процедура по свръхдефицит, в каквато е България.

Вторият ключов фактор е фундаменталната разлика във функционирането на двата стълба. Частните пенсионни фондове действат на принципа на лична спестовна сметка — вноските на всеки осигурен се натрупват в индивидуална партида, инвестират се на финансовите пазари и носят доходност, а при пенсиониране човек получава средства от собствените си спестявания. За разлика от тях разходно-покривната система на НОИ разчита текущо на съотношението между броя на работещите и броя на пенсионерите.

Пренасочването на осигуровки подкопава и базовото доверие на гражданите в пенсионната система, тъй като поражда основателни страхове дали при следващ бюджетен натиск властта няма да посегне и върху вече натрупаните лични средства по партидите. Като показателен исторически прецедент се посочват действията на Унгария през 2010 година и на Полша през 2014 година. И двете държави пристъпиха към одържавяване на част от пенсионните спестявания на гражданите, което донесе единствено краткосрочно облекчение за бюджетите им, но остави дългосрочния проблем с дефицита в пенсионните им системи нерешен.