Близо сто кораба предприемат рисковано плаване с намален товар

Нивото на река Дунав при Русе остава на критичните минус 71 сантиметра под условната кота нула, а нормалното корабоплаване в българо-румънския участък все още не може да бъде възстановено, съобщават от БНТ. Въпреки че през последните дни водата се вдигна с над половин метър и отчете двойно увеличение спрямо средата на октомври, стойностите продължават да са близки до най-ниските, измервани някога. Круизни кораби в сектора липсват от месеци, а десетки търговски плавателни съдове са принудени да изчакват на котва или да се движат с намален капацитет, тъй като инженерно решение към момента липсва и трафикът зависи изцяло от природата.

Критични прагове и риск от блокажи по фарватера

Най-тежка остава ситуацията в критичните участъци край Батин, Свищов и Белене, където допустимото газене на плавателните съдове е свито до едва 1,80 метра. За възстановяване на пълноценния товарен трафик реката се нуждае от сериозно допълнително покачване, обясняват от Изпълнителна агенция „Морска администрация" - Русе, цитирани от БНТ.

"Предвид на товарите, които се обслужват и превозват в този район на реката е хубаво да има вода над 2 и 50 през критичните райони, за да се осъществяват превозите. Тоест поне още 70 сантиметра", заяви капитан Иван Жеков от Изпълнителна агенция „Морска администрация", цитиран от БНТ.

Въпреки действащите ограничения, лекото повишение на водния стълб вече мотивира близо стотина по-малки плавателни съда и кораби с редуциран товар да поемат риск и да тръгнат по маршрутите си. Увеличеният трафик в стеснените участъци обаче създава реална предпоставка за нови тапи по водния път.

"На местата, които са с ограничени габарити на фарватера и където се налага извършването на провлачване по 2, 3 или по 4 съда, там е най-нормално да се получи струпване на плавателни съдове", допълни капитан Иван Жеков.

Катери следят трафика, бизнесът иска дългосрочни решения

За да предотвратят инциденти и засядания в плитчините, екипи на речния надзор към Изпълнителна агенция „Морска администрация" започват регулярни обходи на рисковите зони с катери, а дежурни оператори ще подават директни навигационни насоки на капитаните. Експертите в бранша са категорични, че подобни оперативни мерки само смекчават последствията, но не предлагат бързо решение срещу ежегодното повтаряне на водната криза.

Според специалистите единственият траен изход от ситуацията е изграждането на постоянни хидротехнически съоръжения по поречието на реката — процес, който изисква години работа и сериозен финансов ресурс.

Забравеният проект „Никопол - Турну Мъгуреле"

Идеята за регулиране на речния отток чрез мащабна инфраструктура не е нова, но остава блокирана вече повече от три десетилетия, припомнят представители на речния бизнес в крайдунавския град.

"Такива имаше проектирани, включително със започнало строителство на хидротехническия комплекс Никопол – Турну Мъгуреле. Дойде 90-та година, по всяка вероятност парите свършихме, замразихме го и го забравихме", коментира Валери Иванов от „Дунавски драгажен флот" - Русе, цитиран от БНТ.

Реализацията на подобен мащабен проект е невъзможна само по инициатива на българската държава, тъй като изисква общи действия със северната ни съседка и целенасочено европейско финансиране.

"Сега е моментът – в Европейски съюз, с братята румънци да се хванем за ръка и да кажем – „Дайте, помогнете!"", призова Валери Иванов.