За 20 години фондовете показват, че не са в състояние да изплащат пенсии

Едва 1000 души от общо 44 000 граждани, получаващи плащания от Универсален пенсионен фонд към края на юни тази година, взимат истинска пожизнена пенсия. Това заяви финансистът д-р Любомир Христов в интервю за БНР, в което защити идеята цялата задължителна осигурителна вноска да постъпва в Националния осигурителен институт, вместо да се разпределя към частните фондове.

Според бившия главен икономист на Българската народна банка и бивш съветник в Световната банка дебатът около пенсионните вноски показва, че управляващите не познават механизмите на Кодекса за социално осигуряване, а либералната опозиция манипулира дори собствените си избиратели. По думите на съоснователя на Института на дипломираните финансови консултанти прекратяването на вноските към универсалните фондове е мярка в интерес на всички осигурени граждани, а не просто инструмент за запълване на бюджетни дефицити.

Отрицателна доходност и изчерпване на средствата

Любомир Христов, който е бил и номинация на „Възраждане“ за управител на БНБ, както и кандидат за вицепрезидент в двойка с Меглена Кунева, посочи три основни причини, поради които според него частните пенсионни фондове са доказали своята несъстоятелност за последните 24 години. Първият аргумент на икономиста е свързан с натрупаната отрицателна реална доходност.

"Първо - за 23 – 24 години реализират отрицателна реална доходност, всяка божа година на 100 лева осигурителна вноска, малко по-малко от 2 лева се губят. Това означава, тъй като не са допълнително осигуряване, а са частична приватизация на Държавното осигуряване, държавните пенсии се намаляват и това означава, че евентуално пенсия от Универсален пенсионен фонд няма да замести намалението на държавна пенсия", обясни Любомир Христов в ефира на БНР.

Финансистът подкрепи тезата си с конкретни данни за структурата на настоящите плащания. От общо 44 000 души, които получават суми от фондовете към края на юни тази година, реална пожизнена пенсия взимат само 1000 граждани. Останалите получават разсрочени плащания, като при половината от тях натрупаните средства се изчерпват в рамките на една година. Според него това е доказателство, че след две десетилетия съществуване фондовете не са в състояние да изплащат реални пенсии.

В своя публикация, озаглавена „Българската пенсионна система от 2002 и 2042“, експертът анализира условията, при които втората пенсия би могла поне да компенсира намалението на държавната. За да се случи това до 2042 година на базата на отчетните данни до 2025 година, доходността по индивидуалните партиди трябва да бъде два пъти по-висока от темпа на растеж на средния осигурителен доход.

"За първите 20 години имаме 4,5% реално нарастване на осигурителния доход и минус 2% реална доходност. Кога ще стане това? На куково лято!", коментира икономистът в интервюто си за националното радио.

Спорът за национализацията и ефектът върху бюджета

Икономистът отхвърли обвиненията на опозицията, че прехвърлянето на вноските представлява национализация. Той подчерта, че ако управляващите разбираха системата, щяха да пренасочат цялата вноска в интерес на хората, вместо да прибягват до половинчати мерки. Христов отправи остра критика и към позициите на бившия министър на финансите Теменужка Петкова.

"А в същото време либералната опозиция каза, „ще сложат ръка на пенсиите“, „национализация“, а Теменужка Петкова, бивш министър на финансите, за нея бих перифразирал Радой Ралин, който написа за министъра на културата – „нявга тук стоя Иван Вазов, сега Начо Папазов“. Аз бих казал, „на този стол нявга стоя Иван Костов, а след това цъфна Теменужка“. Айде, да видим за какво става дума? Става дума за бъдещи осигурителни вноски, които още не сте получили. Осигурителните вноски се събират по закон и те са публични средства като данъците. И не може да национализираш нещо, което изначално е публично", заяви Любомир Христов в ефира на БНР.

Според него твърденията за защита на правата на гражданите обслужват конкретни частни интереси, видими на страницата на Асоциацията на пенсионните дружества. Финансистът допълни, че частните фондове излагат осигурените на пазарни рискове, от които държавното обществено осигуряване ги предпазва. Като примери той посочи липсата на инвалидни пенсии от частните дружества на фона на 800 000 инвалидни пенсии в страната, както и факта, че след отпускане на пенсия от универсален фонд средствата не подлежат на наследяване.

По изчисления на експерта настоящият модел натоварва държавния бюджет, като увеличава дефицита с 1,4% всяка година.

"Днес 3,5% е дефицитът, обявен в бюджета за 2027 година, като извадите 1,4%, които държавата подарява на тези тунеядци, рентиери, при същите политики и мерки, бюджетът става с 2,1% дефицит", посочи финансистът.

Стабилността на НОИ и рисковете от Франция

Любомир Христов отхвърли опасенията, че Националният осигурителен институт може да изпадне в неплатежоспособност, ако поеме изплащането на всички пенсии през държавния бюджет. Основният показател за устойчивост според него е делът на разходите за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт — в България той е 11%, докато средното ниво за Европейския съюз достига 12%. Прогнозите на самия институт сочат, че дефицитът на държавното обществено осигуряване ще остане под границата от 12% всяка година до 2070 година.

По отношение на представянето на проектобюджета в Университета за национално и световно стопанство финансистът изрази мнение, че българският парламент е изгубил реалната си роля при определянето на фискалната политика.

"Отиват на килимчето в Брюксел, папата те погалва по главата и оттам нататък няма значение. Общият поглед на бюджета за мен е, на всекиго по нещичко, приоритети - смислени се декларират, тук 5%, там 50 милиона, но това е второстепенно. Първото е, че бюджетът е неолиберален, защото европейската политика е неолиберална. Откриващите думи на премиера за фискална консолидация означават затягане на коланите, а това не означава растеж, едно от двете няма да стане", коментира Христов пред БНР.

Икономистът не очаква обществени протести срещу финансовата рамка, тъй като определи българите като търпелив народ. Според него обаче истинските икономически сътресения след 1 януари не зависят от решенията в София, а от процесите в Париж. Предстоящото приемане на бюджета на Франция и оценката за кредитния рейтинг на страната могат да поставят под въпрос стабилността на цялата еврозона, което би обезсмислило вътрешните дебати за българския бюджет и би прехвърлило тежка финансова цена върху всички държави членки.