Оръжейната индустрия у нас започна съкращения след бума на износа

Стотици работници в държавните и частните военни заводи в България са останали без работа през първите осем месеца на 2026 година на фона на намаляващи приходи, свиване на печалбите и технологична трансформация на пазара, показва справка на Money.bg. Най-сериозно е намалението на персонала в двете най-големи предприятия в сектора – казанлъшкото "Арсенал" АД и държавното ВМЗ - Сопот, където общият брой на заетите е намалял с над 1000 души. Тъй като официалните данни за осигурените лица постъпват със закъснение, реалният мащаб на съкращенията в бранша може да се окаже още по-голям.

Случващото се бележи рязък обрат за родната оръжейна индустрия, която след началото на войната в Украйна получи силен тласък, започна масово да наема хора и да разширява производствените си мощности. С хода на военните действия обаче конфликтът премина през технологична революция и пренасочване към бойни системи, каквито страната ни не изнася в големи обеми. Успоредно с промените на фронта, под въпрос се оказа и политическата подкрепа за сектора на национално ниво.

Свиване на гигантите и курс към автоматизация

Най-отчетливи са промените в числеността на екипите при водещите компании в бранша. Частният завод "Арсенал" АД в Казанлък е започнал 2026 година с 8 881 служители, но в края на август техният брой вече е сведен до 8 033 души. Основната вълна от вероятното съкращение е преминала в рамките на един месец спрямо юли, когато в предприятието са работили 8 617 души, а само година по-рано персоналът е надхвърлял 9 000 работници.

Отстъплението в броя на заетите в казанлъшката компания върви паралелно с мащабна диверсификация и модернизация на производството, финансирани от натрупаните печалби в периода на рекордни експортни поръчки. През настоящата година групата около "Арсенал" АД придоби един от най-големите батерийни паркове в България след инвестиция от около 60 милиона евро. Тази сума надхвърля двойно средствата, вложени в изграждането на най-новия завод на дружеството. Преди месец предприятието откри и нова, силно автоматизирана производствена линия за нитроцелулоза, което очертава стратегия за навлизане в по-устойчиви бизнес сфери и поддържане на традиционното оръжейно производство с по-малко персонал и при по-ниски обеми.

Във втората по големина компания в сектора – държавните "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ - Сопот), персоналът е намалял от 5 017 служители в началото на годината до 4 739 души в края на август. Тъй като частните дружества публикуват единствено годишни финансови отчети и за много от тях все още липсват данни дори за 2025 година, тримесечните справки на държавното предприятие пред Агенцията за публичните предприятия и контрол служат като най-актуален измерител за състоянието на целия оръжеен бранш.

Финансовият отчет на ВМЗ - Сопот към 30 септември 2026 година отчита близо 50 процента спад на нетните приходи от продажби на годишна база. За първите девет месеца на годината те възлизат на 203 милиона евро при отчетени 388 милиона евро за същия период на 2025 година. Нетната печалба на държавния завод се стопява от 69,5 милиона евро на 26,5 милиона евро, докато краткосрочните задължения към доставчици и свързани лица бележат ръст. Едновременно с това разходите за оперативна дейност намаляват с близо 105 милиона евро – ясен индикатор за свиване на производствените обеми. Основен дял в продукцията на завода с близо 75 процента от приходите имат артилерийските боеприпаси. Макар в началото на войната българските предприятия да бяха силно търсени заради опита си със съветските калибри и впоследствие да внедриха стандартите на НАТО, масовото навлизане на дронове на бойното поле ограничи класическата употреба на тежка артилерия, тъй като батареите биват бързо разкривани и унищожавани.

Сигнали за съкращения в Русе и блокирани проекти

Негативната тенденция засяга и други ключови предприятия от военнопромишления комплекс в страната. Русенският военен завод "Дунарит" също е започнал да освобождава служители заради "недостиг на работа", съобщават от "Анонс". Към момента от ръководството на русенското дружество няма официален коментар по темата, но официалните данни до края на август вече отчитат леко намаление на персонала, а реалната картина от есенните месеци предстои да стане ясна след публикуването на новите справки за осигурените лица. Междувременно друг от големите играчи в сектора – компанията "Емко", е намалила състава си с 90 души в периода от края на януари до края на август.

Въпреки че правителството официално декларира подкрепа за военната индустрия, а премиерът се обяви за модернизация на заводите в партньорство със западни инвеститори, политическата реалност създава сериозни пречки пред бранша. И Румен Радев, и неговите министри и депутати се обявяват против оръжейните доставки за Украйна, които пряко или косвено осигуряват основната заетост за българските военни предприятия.

На този фон проектът на германския концерн Rheinmetall за изграждане на завод за барут и снаряди в България е стопиран. Властите са предложили нов терен за инвестицията в района на Бургас, но около реализацията на мащабното начинание все още има редица неясноти. Острата нужда от технологичен скок в сектора изисква активно съдействие от страна на държавата, каквото на практика често липсва. Показателен е примерът с по-малкото, но стратегически важно държавно предприятие НИТИ в Казанлък. В своя официален отчет през лятото дружеството алармира за системни забавяния и откази при съвместната си работа с Министерството на икономиката, индустрията и иновациите, както и с Министерството на отбраната, като данни за представянето на компанията през третото тримесечие все още не са публикувани. Макар чисто финансово и кадрово българската отбранителна индустрия все още да запазва стабилни показатели, натрупването на икономически и политически трудности поставя въпроса дали пикът в нейното развитие вече не е отминал.