Вдигат таксите за казина и спират кеша в строителството

Министерският съвет одобри законопроект за пълна забрана на рекламата на хазартни игри и сериозно увеличение на данъците и таксите за сектора на редовното си заседание в сряда, съобщават от пресцентъра на правителството. Промените в Закона за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане целят да пресекат заобикалянето на досегашните правила, да ограничат хазартната зависимост и да увеличат приходите в държавния бюджет чрез по-строг контрол върху финансовите потоци.

„И в момента в действащото законодателство са предвидени редица ограничения на рекламата на хазартни игри, включително на съдържанието, местата и начините на нейното разпространение, както и изисквания за предупреждение за риска от развиване на зависимост. Въпреки това практиката показва, че съществуващите ограничения не са достатъчни за по-ефективното ограничаване на негативното въздействие на рекламата на хазарт“, се посочва в мотивите на правителството.

Според вносителите действащите до момента забрани масово се заобикалят, а хазартът се представя на обществото като обичайна и социално приемлива форма на развлечение. В онлайн пространството достъпът до рекламни послания остава почти неограничен, като самата реклама трудно се разграничава от останалото медийно съдържание. Затова кабинетът предлага пълна забрана за рекламиране както на самите хазартни игри, така и на техните организатори и свързаните с тях отличителни знаци, независимо от формата, начина и мястото на разпространение.

С новите текстове се прекратява и дейността на така наречените афилиейт оператори, които популяризират хазартни платформи в интернет, тъй като работата им представлява директна реклама. Единственото изключение се допуска за ограничено присъствие на търговски марки при спонсорство на спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на инициативи в културата, здравеопазването и образованието. Дори в тези случаи обаче се въвеждат специални ограничения за телевизионното и онлайн излъчване на спонсорираните прояви.

Скок на таксите и данъците за операторите

Законопроектът въвежда изцяло нова еднократна държавна такса за получаване или продължаване на лиценз за производство, разпространение, сервиз и внос на игрално оборудване. За петгодишен лиценз компаниите ще плащат 50 000 евро, а за десетгодишен сумата достига 100 000 евро.

Сериозно се повишава и тримесечният алтернативен данък за игралните зали и казината, определян по Закона за корпоративното подоходно облагане. За един игрален автомат налогът скача от досегашните около 409 евро на 600 евро за тримесечие, а за игралните маси се увеличава от близо 11 248 евро на 13 000 евро. За всяко друго игрално оборудване тримесечният данък се вдига от около 2 556 евро на 3 000 евро.

От 1 януари 2028 година този алтернативен данък ще отпадне изцяло и ще бъде заменен с двукомпонентна държавна такса в Закона за хазарта. Тя ще включва постоянна част от задължителни минимални месечни вноски и променлива компонента, обвързана с получените залози и изплатените печалби. Чрез този механизъм държавата цели да си гарантира стабилно минимално ниво на приходи и да ограничи резките колебания в декларираните обороти. За онлайн залаганията се въвежда и минимален месечен праг на държавната такса, който не може да бъде по-нисък от 100 000 евро.

Еднократните такси за издаване и поддържане на лицензи също растат с цел покриване на административните разходи и повишаване на бюджетните постъпления. За традиционните лотарии, тотото и залаганията върху спортни състезания и случайни събития извън интернет таксата става 300 000 евро. При онлайн залаганията сумата за лиценз достига 400 000 евро. За наземните казина таксата за поддържане на петгодишен лиценз се определя на 300 000 евро, а за десетгодишен - 600 000 евро.

При игралните зали размерът на таксата ще зависи от големината на общината. За петгодишен лиценз в населени места с до 500 000 жители ще се дължат 75 000 евро, а в градовете с над 500 000 жители сумата става 150 000 евро. При десетгодишните лицензи тези ставки се удвояват.

Кабинетът завишава и годишните вноски за социално отговорно поведение, с които бизнесът съфинансира държавните политики за превенция на хазартната зависимост. Операторите на онлайн залагания ще внасят по 60 000 евро, казината - по 20 000 евро, а организаторите на всички останали игри - по 10 000 евро. Събраните средства ще се разпределят поравно между Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката.

Директна връзка с НАП и налог за банките

За да се пресече източването на печалби зад граница, чуждестранните компании, организиращи онлайн залагания, вече ще са длъжни да регистрират място на стопанска дейност в България. Така финансовите потоци, направените залози, изплатените печалби и разходите ще се отчитат у нас и ще подлежат на облагане с корпоративен данък, а ревизорите ще могат лесно да засичат несъответствия в декларираните данни.

Ключова техническа мярка е задължителното изграждане на дистанционна електронна връзка между игралните системи на операторите и информационните сървъри на НАП. Системата ще предава автоматизирано в реално време или на фиксирани интервали пълна информация за работата на всяко игрално устройство, приетите залози, изплатените суми и реализираните приходи.

За първи път се въвежда и задължителна парична вноска за банките, платежните институции и дружествата за електронни пари, които обслужват хазартни трансакции. Тъй като финансовите посредници печелят сериозни комисиони от преводите за залози и печалби, държавата ще изземва в бюджета всяка част от техните възнаграждения, която надвишава 1,5% от стойността на конкретната платежна операция.

Край на плащанията в брой в строителството

Преходните и заключителните разпоредби на същия законопроект въвеждат и пълна забрана за разплащания в брой в строителния бранш. Всички финансови операции между строителни предприятия, главни изпълнители и подизпълнители по договори за строителни дейности, доставка на материали и предоставяне на услуги ще се извършват единствено по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти. Според авторите на промените мярката ще удари директно сивата икономика в сектора и ще осигури честна конкуренция за компаниите, които работят на светло.