Магмата под езерото Лахер Зе постепенно се издига към повърхността

Спящият вулкан Лахер Зе в западната част на Германия показва ясни признаци на подземен живот и при евентуално изригване може да парализира Централна Европа, съобщават от полското метеорологично издание TwojaPogoda.pl, като се позовават на проучване в научното списание „Geophysical Journal International“. Кратерът се намира в провинция Рейнланд-Пфалц, само на 8 километра от град Андернах, а регистрираните през последните години дълбочинни трусове доказват, че магмата под него бавно си проправя път нагоре. Макар учените да не могат да посочат точна дата на следващия катаклизъм, геоложките данни сочат, че събуждането на гиганта ще покрие небето над континента с дебел слой пепел, ще предизвика киселинни дъждове и ще доведе до глобално понижение на температурите.

Изригването, което прегради река Рейн

За повечето европейци най-голямата вулканична заплаха традиционно се свързва с италианските кратери или далечните супервулкани в Съединените щати. Много по-близо до сърцето на Европа обаче се крие геоложки обект с разрушителен потенциал. Вулканът Лахер Зе е изригнал за последен път преди около 13 000 години с огромна мощ. Тогава силата на експлозията достига шеста степен по Индекса на вулканична експлозивност (VEI).

При древния катаклизъм в атмосферата са изхвърлени десетки кубични километри пепел и пемза. Стълбът от дим и скални частици се е издигнал на височина от близо 20 километра, след което въздушните течения са разнесли вулканичния прах над почти целия континент – от Скандинавския полуостров на север чак до територията на днешна Италия на юг. Най-тежки са били пораженията в долината на река Рейн, където горите и полята са били погребани под 7-метров пласт от вулканични материали. Плътната маса от пепел и пемза е подействала като естествена язовирна стена, блокирайки напълно течението на Рейн и предизвиквайки мащабни наводнения в региона.

След изпразването на подземните кухини вулканичният конус се е срутил в себе си, оформяйки почти идеална кръгла калдера. С течение на вековете тя се е запълнила с дъждовна вода, превръщайки се в най-голямото кратерно езеро в тази част на Европа. Днес Лахер Зе (чието име буквално се превежда като „Езерото езеро“) е живописен водоем, заобиколен от зелени хълмове. То е с диаметър от 2 километра, заема площ от малко над 3 квадратни километра и достига дълбочина до 53 метра. Мястото е популярна зона за отдих, разходки с лодки и риболов, въпреки че изследователите съветват хората да избягват плуването във водите му. Причината се крие край югоизточния бряг, където от дъното на кратера непрекъснато излизат мехурчета въглероден диоксид – сигурен знак, че под водната повърхност процесите не са затихнали.

Доказателства за движение на магмата

Освен газовите емисии, в района на езерото се наблюдават значителни температурни контрасти във водата, придружени от периодични земетресения със слаба до средна сила. Всяка година сеизмолозите отчитат средно по няколко десетки подземни труса, като най-силните от тях до момента са достигали магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер.

Публикуваните в „Geophysical Journal International“ данни за първи път представят преки физически доказателства, че вулканът е активен, а не загаснал. Изследователите са засекли цяла поредица от нискочестотни микроземетресения, чиито епицентри се намират на дълбочина между 10 и 40 километра под земната кора. Тревожният детайл за геофизиците е фактът, че огнищата на тези трусове стават все по-плитки с времето. Това означава, че разтопената скална маса систематично мигрира от земната мантия към повърхността.

Самата магмена камера под Лахер Зе е разположена сравнително плитко – на дълбочина от едва 5 до 8 километра под повърхността, а обемът ѝ се изчислява на близо 7 кубични километра. Ако налягането в нея достигне критична точка, на първа линия на удара ще се окажат големи германски градове като Кобленц, който отстои само на 24 километра от кратера, и Бон, разположен на 37 километра разстояние. При подобен сценарий тези населени места ще бъдат затрупани от най-плътните валежи от вулканична пепел. Вулканът е способен да избълва на повърхността до 7 кубични километра лава и десетки кубични километри пепел, които плътно биха затъмнили небето над цяла Централна Европа.

Киселинни дъждове и вулканична зима

Последиците от подобно изригване биха прехвърлили далеч границите на Германия, засягайки пряко държави като Полша и останалите страни от региона. Огромните количества серен диоксид и пепел в атмосферата неизбежно ще доведат до падането на киселинни дъждове, които ще отровят почвите и водоизточниците. Плътната пепелна завеса в стратосферата ще ограничи достъпа на слънчеви лъчи, намалявайки драстично греенето на слънцето и сваляйки температурите на континента. Щетите върху селското стопанство и инфраструктурата биха засегнали всеки аспект от ежедневието на милиони европейци.

Вулкани от такъв ранг имат силата да променят глобалния климат за години напред. Със сходна мощ през 1991 година изригна вулканът Пинатубо във Филипините, както и индонезийският Кракатау през 1883 година. При тези катаклизми в атмосферата на Земята бяха изхвърлени около 20 милиона тона серен диоксид и милиони тонове пепел, което доведе до няколкогодишно охлаждане на климата и спад на средната световна температура с около 0,5 градуса.

Най-голямото предизвикателство пред съвременната наука остава невъзможността да се прогнозира точната дата на подобно събитие, въпреки високотехнологичната апаратура за наблюдение. Междувременно световната вулканична активност периодично напомня за себе си чрез най-опасните земни кратери. В края на 2018 година конусът на същия вулкан Кракатау в Индонезия се срути в морето и предизвика опустошително цунами, което се вряза в сушата със скорост от няколкостотин километра в час. Тогава вълните отнеха живота на 300 души, раниха над 1000, отнесоха пътища и мостове и разрушиха повече от 1000 къщи и 10 хотела по крайбрежието. Потенциалната заплаха край Рейн дотолкова тревожи германското общество, че още през 2009 година историята на Лахер Зе послужи за основа на германския игрален филм „Вулкан“, пресъздаващ борбата за оцеляване след разрушителна експлозия на кратера.