Бившият финансов министър критикува проекта за Бюджет 2027

Идеята за пренасочване на средства от частните пенсионни фондове към Държавното обществено осигуряване (ДОО) е погрешна и пряко засяга интересите на милиони български граждани. Това заяви бившият финансов министър Владислав Горанов в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV по повод обсъжданите промени в пенсионния модел и комуникацията на Министерството на финансите с Европейската комисия около подготовката на новия държавен бюджет.

В началото на разговора Горанов категорично отхвърли твърденията на Атанас Пеканов, че е участвал в координирането на кореспонденцията между финансовото ведомство и европейските институции. Той подчерта, че няма достъп до въпросните документи, но се чувства поласкан от придаваната му значимост.

"Ако аз координирах тази комуникация, повярвайте ми, нямаше да бъде предложен такъв бюджет", коментира Горанов пред водещите на предаването и допълни, че търсенето на "лесни пари" от втория стълб към държавното осигуряване е фундаментално грешен подход.

Спорове около кореспонденцията с Брюксел

Според бившия финансов министър самото обсъждане на реформи в пенсионната система е легитимно, но изисква открит диалог и точна оценка на всички плюсове и минуси. Като участник в създаването на действащия модел преди повече от 25 години, когато Кодексът за задължително обществено осигуряване прерасна в Кодекс за социално осигуряване (КСО), той определи липсата на прозрачност от страна на изпълнителната власт като основен проблем в настоящата ситуация.

"Лошото е да се лъже от страна на изпълнителната власт. За мен тук е скандал, защото аз съм предлагал също промени в пенсионния модел в края на 2014-а и началото на 2015-а, някои от тях се приеха. Но грешката в комуникацията, която се допусна, ако е вярно това, което се твърди от „Демократична България“ - аз не мога да го потвърдя, не мога и да го отрека - е, че подобни мерки се обсъждат на тъмно и без да се поема отговорност за тях", посочи Горанов. По думите му комуникацията по темата протича между „Демократична България“, правителството и Европейската комисия без публична яснота.

Защо вторият стълб е ключов за гражданите и икономиката

Владислав Горанов припомни, че основното предимство на втория пенсионен стълб се крие в характера на средствата - те са лични спестявания на осигурените лица, управляват се от частни фондове, носят доходност и подлежат на наследяване. Прехвърлянето им към разходопокривната система на Националния осигурителен институт (НОИ) би унищожило тези предимства.

"Плюсове, ако има някакви евтино-фискални решения, с които едни вноски, които са по същество частни и служат за натрупване, изграждат финансова инфраструктура на втория стълб и са собственост на хората, и се унаследяват, и носят доходност, се прибират и се преместят за Държавното обществено осигуряване, което е един кюп, който работи на разходопокривен принцип, премахва доста голяма част от предимствата, заради които е създаден вторият стълб", обясни бившият министър.

Той направи паралел с други източноевропейски държави, въвели сходния „чилийски модел“ в края на 90-те години на миналия век, част от които по-късно ревизираха системите си. Според него обаче в България през последните 20-25 години има обществен консенсус, че моделът е добър, а гражданите приемат средствата като свои и реагират остро при всеки опит те да бъдат поставени под съмнение.

Освен пряката загуба за осигурените, Горанов очерта и два сериозни макроикономически риска при евентуално прехвърляне на парите към НОИ:

• Държавата може да поеме допълнителни дългосрочни ангажименти, без да има гаранция дали бъдещите приходи в бюджета ще бъдат достатъчни за покриването им.

• Драстично ще се свие инвестиционният потенциал на пенсионните дружества в момент, когато делът на бруто образуването на основен капитал в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната намалява.

Бившият финансов министър оцени положително идеята ресурсът на пенсионните фондове да се използва за финансиране на публична инфраструктура чрез концесии и публично-частни партньорства. Той обаче изрази съмнение дали подобни разговори не са водени успоредно с плановете за изземване на средства към НОИ зад гърба на самите пенсионни дружества. Горанов напомни също, че миналата година беше завършена реформата за мултифондовете в КСО, която предстои да влезе в сила и ще позволи на гражданите да избират между по-динамични и по-консервативни инвестиционни портфейли според възрастта си.

Критики към Бюджет 2027 и липсата на реформи

В рамките на интервюто Владислав Горанов подложи на остра критика и проекта за държавен бюджет за 2027 година, определяйки го като лишен от перспектива за развитие.

"Вижте, докато има да накопват, ще има бюджет. Но бюджетът трябва да бъде инструмент за даване на перспектива за градеж, за развитие. Докато първият бюджет, откакто правителството на Румен Радев е на власт, той не показва минимална идея за политическа саможертва в полза на някаква ефективност или някаква реформа", заяви той.

Като примери за смели политически действия в миналото Горанов посочи управлението на Иван Костов след 1997 година, когато бяха проведени тежки реформи, съкращаване на неефективни разходи и данъчни промени, както и първия кабинет на Бойко Борисов през 2009 година. По думите му сегашното управление разполага със солидна парламентарна подкрепа, но отказва да използва политическия си капитал за реални промени.

Конкретен пример за това според него са автоматичните механизми за определяне на минималната работна заплата и възнагражденията в сектора за сигурност. Макар при минималната заплата да се наблюдават известни стъпки, моделът за формиране на заплатите в МВР и Министерството на отбраната остава непокътнат, въпреки че още в бюджета за 2026 година е било записано задължение ресорните министри да предложат законодателни промени.

В края на разговора Горанов коментира и исканията на ГЕРБ за министерски оставки и оттегляне на правителството след тежката пътнотранспортна катастрофа в страната.

"Че каква е работата на опозицията, освен да иска оставки? Но нас ни издразни арогантното поведение в лицето на трагедията, което се показва от злополучната катастрофа", заключи бившият финансов министър, като уточни, че конкретните организационни пропуски при реакцията на институциите ще бъдат представени детайлно от Николай Нанков в следващо медийно участие.