Изкуственият интелект съкращава времето за защита до нула

Домашните електроуреди и интернет рутерите могат да се окажат следващата мишена на хакерите след вълната от кибератаки срещу хладилни витрини в европейски супермаркети, предупреждава изпълнителният директор на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) Юхан Лепасаар, цитиран от AFP и Euronews. Ръководителят на европейския регулатор призовава държавите и бизнеса да увеличат спешно инвестициите си в дигитална защита, тъй като навлизането на изкуствения интелект прави пробивите все по-сложни и трудни за овладяване.

През последните седмици Европа преживя поредица от сериозни пробиви в сигурността, които разтревожиха както правителствата, така и потребителите. Сред най-показателните случаи е масираната атака срещу хладилни инсталации на супермаркети и кръвни банки във Франция и още осем европейски държави, причинена от уязвимост в остарял софтуер за дистанционно управление. Само във Франция ударът засегна стотици магазини от веригите Intermarché, Carrefour и Coopérative U, принуждавайки търговците да изхвърлят тонове хранителни продукти за десетки милиони евро. Паралелно с това критичен пропуск в програмния език PHP принуди редица правителства в Европейския съюз временно да свалят официалните си интернет страници, за да предотвратят превземането им.

"Сигурността не трябва и не може да бъде нещо, за което се сещаме на последно място", заявява Юхан Лепасаар. "Днес това бяха хладилниците, утре може да са рутерите, а вдругиден - домашните електроуреди, и така нататък". По думите му всички подобни инциденти са напълно предотвратими, но изграждането на реална защита изисква сериозен финансов ресурс още на етапа на проектиране на уредите. "Въпросът е дали сме готови да инвестираме, за да го постигнем. Когато разглеждаме картината на заплахите, ситуацията не изглежда особено обнадеждаваща", допълва директорът на агенцията.

Изкуственият интелект в кибервойната

В своя годишен доклад за състоянието на киберсигурността експертите от ENISA определят изкуствения интелект като своеобразен множител на силата. Новите технологии разширяват и ускоряват възможностите както на престъпните групи да откриват слаби места в мрежите, така и на самите компании да се защитават от тях. Напредъкът при езиковите и аналитичните модели принуждава организациите да участват в непрекъсната технологична надпревара във въоръжаването.

"Последните развития както при най-модерните AI модели, така и киберинцидентите с хладилни системи в ЕС подчертават оперативните пропуски и необходимостта от своевременен обмен на информация и координация", категоричен е Юхан Лепасаар.

Според документа на европейската агенция най-тревожната тенденция е драстичното свиване на прозореца за реакция след пускането на даден софтуер в експлоатация. "Данните, обобщени от изследователите, показват, че времето между откриването на дадена уязвимост и превръщането ѝ в средство за атака се доближава до нула", отчитат от ENISA. На практика това оставя фирмите без време за реакция след установяването на пробив.

В същото време съвременните алгоритми помагат и на защитниците, като съкращават времето за инсталиране на корекции и позволяват проактивно тестване на системите преди намесата на хакерите. Киберпрестъпниците обаче използват същите инструменти не само за мащабно сканиране на уязвимости, но и за усъвършенстване на класическите измами. Чрез технологията deepfake се генерират изключително убедителни фалшиви видеоклипове, аудиозаписи и съобщения за фишинг атаки. Целта е служителите да бъдат подведени да предоставят достъп или в корпоративните мрежи да се внедри невярна информация, която да блокира дейността на предприятията.

Геополитика и милиони за откуп

Анализът на ENISA, който обхваща над 8 200 регистрирани инцидента в рамките на Европейския съюз през 2025 година, разкрива ясна картина на мотивите зад пробивите. Точно 57,3% от всички кибератаки са продиктувани от идеологически и геополитически фактори, начело с войната на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток. В тази група доминират така наречените хактивисти. Повечето техни удари са с ограничено реално въздействие и представляват разпределени атаки за отказ на услуга (DDoS), които целят временно претоварване и блокиране на публични уебсайтове.

Значително по-тежки са последиците от втората голяма група пробиви - 29,3% от инцидентите са мотивирани от преки финансови интереси. Тук най-сериозен удар върху бизнеса нанасят атаките със зловреден софтуер за криптиране на данни и искане на откуп (ransomware). От агенцията предупреждават, че лесното разпространение на готови хакерски инструменти на черния пазар "подхранва професионализирана престъпна екосистема". Паралелно с това в редица европейски държави са засечени сложни операции на групировки, свързани с чужди държавни структури, чиято основна цел е кибершпионаж, събиране на разузнавателна информация и кражба на индустриална собственост.

Закони без кадри и остарели приоритети

На фона на растящите заплахи Европейският съюз вече изгражда нова регулаторна рамка, но прилагането ѝ на терен изостава. Основният стълб в нея е Директивата NIS2, която задължава ключовите икономически сектори да въведат строги дигитални мерки за защита на критичната инфраструктура. Въпреки че правилата влязоха в сила още през октомври 2024 година, редица държави членки все още бавят пълното им транспониране в националното си законодателство.

Случаят с атакуваните хладилници в супермаркетите оголи сериозен управленски дефект в частния сектор. Експертите по сигурност посочват, че много търговски вериги и компании продължават да гледат на киберзащитата единствено през призмата на финансовите си отдели и банковите трансакции. Така свързаните с интернет физически съоръжения - като климатични, вентилационни и хладилни инсталации - остават в ръцете на звената по техническа поддръжка, които разполагат с ограничени бюджети и съвсем различни приоритети.

За да затвори тези пролуки, Брюксел разчита на още два ключови нормативни акта. Законът за киберсолидарност, влязъл в сила през февруари 2025 година, изгражда Европейска система за предупреждение, механизъм за извънредни ситуации и общ резерв на ЕС за реакция при кризи. От декември 2027 година пълно действие ще придобие и Законът за киберустойчивост (Cyber Resilience Act), който въвежда задължителен единен портал за бързо докладване на пробиви и задължава производителите да гарантират сигурността на уредите си.

Дори и най-строгите закони обаче се сблъскват с острия дефицит на подготвени хора. Проучване за инвестициите по линия на европейските директиви от 2025 година показва, че 45% от организациите във всички икономически сектори изпитват сериозни трудности при намирането и задържането на служители с умения в киберсигурността. Според авторите на доклада този глад за кадри дава огромно предимство на големите и богати корпорации, които изземват малкото налични експерти от пазара на труда, оставяйки по-малките предприятия и обществени структури уязвими. Затова от ENISA призовават правителствата в ЕС спешно да разширят образователните програми и обучението на специалисти по изкуствен интелект и мрежова защита.