Ниското ДДС в Белгия компенсира скъпия транспорт от страната ни

Български хранителни продукти се продават на по-ниски цени в Брюксел, отколкото в магазините в България, въпреки разходите за международен превоз, заяви търговецът Йордан Минков в ефира на предаването "12+3" по БНР. Сънародникът ни, който от 10 години върти търговия и поддържа специализиран магазин за родни стоки в белгийската столица, обясни пред водещата Даниела Големинова, че основната причина за ценовия парадокс е огромната разлика в данъчната тежест - в Белгия ставката на ДДС за храните е едва 6%, докато у нас тя остава 20%.

Данъчната ножица и скъпият транспорт

По-ниското косвено облагане в Белгия оказва пряко влияние върху крайните етикети на щанда и на практика неутрализира разходите за логистика от хиляди километри. Това се случва на фона на сериозно поскъпване на превозите през последните месеци, провокирано от цените на горивата по европейските бензиностанции.

"В магазина имам стоки, които са на по-ниски цени от България. ДДС-то на хранителните стоки в Белгия е 6%, а не като в България - 20%. Това води до компенсиране на разходите за транспорт. Разходите ми за транспорт от България до Белгия вече са с 10 - 15% по-високи. Виждаме какви са цените на горивата. В България цената на горивата е по-ниска от тук. В Белгия е с 10 - 15% по-висока на бензиностанциите. Това неминуемо оказва влияние и върху цената на продуктите. Аз не слагам големи надценки, дори има продукти, които са по-евтини, отколкото в магазина в България", обясни Йордан Минков.

Търговецът уточни, че в неговия обект в Брюксел се предлагат изцяло родни артикули, а доставките се извършват всяка седмица, за да се гарантира свежестта на продукцията. "Абсолютно всичко е българско. Българска стока зареждам редовно, всяка седмица, защото все още има хубави български плодове и зеленчуци, много вкусни и все още истински", посочи сънародникът ни.

Ефектът от еврото и оправданията на доставчиците

По думите на предприемача сериозното поскъпване на доставните цени от производителите и борсите е започнало още преди присъединяването на България към еврозоната, като е обхванало както месните, така и млечните изделия. След въвеждането на единната европейска валута тенденцията е продължила плавно, макар в момента да се отчита известно стабилизиране на пазара.

"Още преди да влезе еврото в България, започнаха да се вдигат цените на абсолютно всички продукти - колбаси, млечни продукти... При плодовете и зеленчуците цените варират нагоре - надолу. Там е пазарен принципът. След въвеждане на еврото леко, бавно цените пълзят нагоре и сега в момента вече има успокояване", коментира търговецът.

Когато търси обяснение от българските доставчици за непрекъснатото покачване на едровите цени, Минков чува едни и същи аргументи за натрупани разходи по веригата. "Всяка фирма казва "всичко поскъпва". Една и съща е приказката - транспортът поскъпна, горивото поскъпна, стоката поскъпна, данъците, осигуровките, заплатите. Всички се оправдават с поскъпването и казват, че няма какво да правят", разказа той.

Увеличените разходи за покупка и превоз неминуемо рефлектират и върху крайните цени в магазина в Брюксел, макар търговецът да се стреми да обира част от ценовия натиск. "След като ние получаваме по-скъпи продукти и имаме по-скъп транспорт, няма начин. Опитваме се да не е прекалено голям скокът, а да компенсира нашите повишени разходи, но неминуемо има поскъпване", допълни Минков.

Киселото мляко печели и чужденците в Брюксел

Въпреки инфлационния натиск, отлив на клиенти в българския магазин в белгийската столица не се наблюдава. Основните купувачи са хора със стабилни финансови възможности, които работят в европейските институции или в големи западни мултинационални компании. Освен българската общност, редовни клиенти вече са и местни жители и чужденци, привлечени от вкусовите качества на родните храни.

"Моите клиенти не са намалели. Те са хора, които имат добри доходи, тъй като работят в европейските институции или в западни мултинационални компании и имат добри доходи... Най-търсено е българското кисело мляко. Научихме и чужденците и те разбраха, че е много истинско, че е много полезно. Търсени са и другите млечни продукти - сирене, кашкавал, колбасите също", сподели Йордан Минков.

На силно конкурентния белгийски пазар, наситен с качествени италиански, испански и португалски стоки, българската продукция успява да пробие най-вече чрез вкуса на пресните плодове и зеленчуци. Според търговеца те превъзхождат асортимента в местните супермаркети, макар големите белгийски вериги да поддържат значително по-ниски цени при определени базови стоки заради огромния си оборот.

"На белгийския пазар има много хубава стока, която пристига от различни страни - италиански, испански, португалски продукти. Ние сме много добри с плодовете и зеленчуците, които предлагаме, защото качеството им е по-добро от това, което се намира във веригите хранителни магазини в Белгия. Това е причината много българи да пазаруват при мен такава стока. Има белгийски вериги, които са с цени доста по-ниски от аналогични наши продукти. Например, има млечни продукти, които са значително по-евтини от българските. Знаем, че голямата верига има по-малък разход на единица стока и имат по-голямо потребление от клиентите, затова могат да си позволят да продават на малко по-ниски цени", обясни механизмите на пазара сънародникът ни.

Равносметката на търговеца показва, че цените на храните в двете държави не просто са се изравнили, но при редица артикули българският пазар вече е по-скъп от западноевропейския. "О, да, има разбира се. В България дори станаха по-скъпи доста стоки. Бих казал, че храната в Белгия не е толкова скъпа. В България лятото пътувам, пазарувам и виждам, че цените са меко казано ужасни", заключи Йордан Минков.