Една и съща верига продава пилешкото и каймата по-скъпо в Северозапада

Основните хранителни продукти във Видин се продават на значително по-високи цени, отколкото в София, дори когато става въпрос за обекти от една и съща търговска верига, съобщават от БНТ. Парадоксът се развива на фона на огромната ножица в доходите между двата града — докато средната брутна заплата в северозападния град едва надхвърля 1000 евро, в столицата средното възнаграждение достига 1915 евро. Данните идват след огласените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) констатации за високи надценки в големите вериги и показват сериозно пазарно изкривяване в ущърб на по-малките областни центрове.

Ценови парадокс в една и съща верига

Сравнението на цените в магазини от една и съща голяма верига в двата града разкрива осезаеми разлики при най-търсените стоки. Килограм прясно охладено пиле във Видин се търгува за 4,60 евро, докато в София същият продукт струва 3,57 евро. Подобна е ситуацията и при каймата смес — във Видин тя се предлага на промоционална цена от 5,59 евро, а в столичния обект от същата верига излиза 4,34 евро.

Още по-видима е диспропорцията при брашното, където разликата достига 30 процента. В софийски магазин от веригата продуктът е пуснат на промоция за 0,49 евро (49 цента), докато във Видин се продава на редовна цена от 0,64 евро (64 цента).

Базова потребителска кошница, включваща един килограм насипно сирене, един килограм кашкавал, една кофичка кисело мляко и килограм ябълки, струва в голяма верига във Видин общо 13,35 евро. В София идентичният набор от продукти излиза 12,41 евро, което формира разлика от близо едно евро в тежест на купувачите от Северозапада. В големите търговски обекти във Видин все пак може да се открие сирене на промоция за малко над 5 евро за килограм, докато в малките квартални магазини цените на продукта започват от около 7 евро за килограм.

Търговците в малките обекти опитват да задържат клиентите си с гъвкави оферти при основните стоки.

"Стремим се да правим промоции редовно. Кисело мляко, прясно мляко, сирене, яйца, кашкавал, брашно, олио. Имаме голямо разнообразие от плодове и зеленчуци на цени, достъпни за народа", коментира пред БНТ Любослава Петрова, която работи като продавач-консултант в квартален магазин във Видин.

Местните жители усещат поскъпването, но трудно могат да направят реална съпоставка с останалата част от страната.

"Има магазини, които са много скъпи тук, във Видин специално. Аз не знам как е в България", споделя клиентът от Видин Васил Живков.

На този въпрос институциите също нямат точен отговор, тъй като в страната липсват официални национални данни, които да проследяват цените в сектора на търговията на дребно с храни по отделни региони.

244 срещу 4 магазина: ефектът от слабата конкуренция

Според икономисти основната причина за по-скъпата храна в по-бедните райони се крие в неравномерното разпределение на търговските обекти. Докато в София функционират 244 магазина на големите вериги, във Видин, Враца и Благоевград те са едва по 4 във всеки град.

"Един ключов и очевиден фактор е конкуренцията. Там, където имаме много магазини и много малки магазини покрай тях, неминуемо конкурентният натиск ще кара поне част от пазарните участници да намаляват цените и да правят промоции по-редовно. Това винаги тласка цените надолу. Обратното – там, където имаме пазарна концентрация и един голям играч, това най-вероятно ще означава по-високи цени. Всякакви твърдения, че между 75 и 80% от търговията на дребно с храни се осъществява през веригите, каквито чухме от институциите, са абсолютно неоснователни", коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Липсата на достатъчно алтернативи в по-малките областни градове на практика намалява стимула на търговците да свалят цените и да пускат чести отстъпки, каквито са принудени да поддържат на силно конкурентния столичен пазар.

Навиците на купувачите и поскъпването на трапезата

Пазарните проучвания очертават ясна граница в поведението на потребителите според типа търговски обект. Хората посещават малките квартални магазини за дребни покупки средно веднъж на три дни, докато в големите вериги пазаруват основно веднъж седмично, но оставят там три пъти по-големи суми.

"Аз в малкия магазин купувам единични неща и оставям около 10 евро. В големите промоциите са повече. Жена ми попада на промоциите, тя ги търси. Аз, като мъж, ходя и каквото видя – взимам", разказва клиентът Кристиян.

Ценовият натиск засяга директно най-масовите храни на българската трапеза. По данни на Националния статистически институт (НСИ) за изминалата година един човек е консумирал средно почти 77 килограма зеленчуци, от които 27 килограма се падат на картофите. На второ място в менюто са хлябът и тестените изделия с по 67 килограма на човек годишно, следвани от плодовете с 60 килограма и месото с 41 килограма. Последните отчети на статистиката регистрират поскъпване във всяка една от тези основни групи храни.