Търговци и регулатори спорят за скъпите храни

Търговски вериги, преработватели и държавни регулатори влязоха в остър сблъсък за причините, които тласкат нагоре цените на основните хранителни продукти в страната, съобщават от bTV. Докато институциите и бизнесът си прехвърлят взаимни обвинения за спекула по веригата от суровината до щанда, правителството обеща постоянен контрол над надценките без пряко диктуване на пазарните нива.

За обикновения купувач икономическите спорове се измерват директно на касата в магазина. Седмичният пазар на потребителката Михаела Коруева вече възлиза на 75 евро, и то без в тази сума да се включва покупка на месо. Жената отчита сериозно поскъпване в разходите на домакинството си от началото на годината, като посочва млечните продукти и яйцата за най-голямото перо в бюджета, без да има яснота къде точно по веригата остава печалбата.

Двойно по-скъпа суровина и натиск при складовете

Пътят на поскъпването започва още при първичната преработка, където производителите отчитат рязък скок на производствените си разходи. Данните на млекопреработвателно предприятие в Хасково показват, че само в рамките на няколко месеца цената на суровото мляко за мандрата се е удвоила - от 30 на 58 евроцента за литър. Собственикът на предприятието Поли Пеева обясни за bTV, че това неизбежно води до преизчисляване на крайната стойност на кашкавала, прясното и киселото мляко спрямо вложеното количество суровина и водното съдържание в продуктите.

Следващото ниво по веригата - търговията на едро - също отхвърля обвиненията, че трупа прекомерни печалби на гърба на клиентите. Търговецът на едро Николай Ангелов посочва, че семейният му бизнес функционира при надценка между 10 и 15%, която едва покрива оперативните разходи на складовете. Той категорично отхвърли твърденията, че в сектора се реализират чисти печалби от порядъка на 30 до 35%, като отбеляза с ирония, че при подобни маржове търговците биха живели по-добре и от политиците.

Сблъсък между търговските вериги и КЗП

Най-острият конфликт се разрази между големите ритейлъри и Комисията за защита на потребителите (КЗП) след поредица от проверки, при които регулаторът обяви, че е засякъл надценки при определени храни от над 140%. В студиото на bTV изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов защити позицията на големите магазини и изтъкна, че стойността на щанда е функция от обективни икономически процеси, сред които са растящите разходи за електроенергия, транспорт и възнаграждения на персонала. Според данните на браншовата организация над 13 000 проверки в сектора показват, че в девет от десет случая причината за високата цена не е в крайния търговец, а българските доставчици са вдигнали офертите си на вътрешния пазар със 70% спрямо 2021 година. Вълканов постави под съмнение твърденията на регулаторите за картелни договорки при млечните изделия и попита риторично дали в подобен заговор за цената на сиренето би участвала и самата държавна млекопреработвателна компания.

Председателят на КЗП Мая Манолова отговори задочно на аргументите на веригите, като подчерта, че държавата единствено изисква от търговците да спазват действащото законодателство. Тя оспори тезата, че българските земеделски производители са виновни за инфлацията в магазините, и даде за пример изкупната цена на суровото мляко. По думите ѝ родните фермери не са получили увеличение с нито един евроцент през последните десет години и продължават да продават продукцията си на обидно ниска стойност от 50 евроцента за литър - точно колкото струва и литър бутилирана минерална вода.

Системен контрол вместо таван на цените

На фона на напрежението между бизнеса и контролните органи министър-председателят Румен Радев заяви, че кабинетът няма да прибягва до директна административна намеса на пазара на храни, но ще продължи със системните проверки за нелоялни търговски практики, ценообразуване и качество. Правителството вече разполага с необходимата законова и подзаконова база, както и с механизми за проследяване на целия път на стоките от производителя до щанда чрез обединяване на информационните масиви на приходните и регулаторните органи. В рамките на новите правила бе въведено и понятието за ориентировъчна справедлива стойност на продуктите, докато официалната амбиция на властта остава ограничаването на търговските маржове до средните европейски нива, където надценките във веригите се движат около 25%.

"Нашата цел е да имаме същите надценки, каквито има в останалите развити европейски държави. Не искаме нищо повече", категоричен е премиерът Румен Радев, цитиран от bTV.