Ударите с морски дронове променят оценката на риска в Черно море

Корабособственици търсят правни механизми да отказват изпълнението на договори за плаване до пристанища в България и Румъния заради рязката ескалация на военните действия във водите на Черно море. Тревожната тенденция бележи фундаментален обрат в сигурността на региона, тъй като компаниите вече поставят под въпрос навлизането в значителни части от морската акватория, пише главният редактор на специализираното издание „Лойдс Лист“ Ричард Мийд в свой анализ, разпространен тази сряда от БГНЕС.

Край на безопасното убежище край България и Румъния

Доскоро морската индустрия разграничаваше ясно рисковете според географското местоположение на курсовете. Докато Украйна се водеше активна опасна зона, а Русия носеше тежки усложнения със сигурността и международните санкции, българските и румънските териториални води предлагаха относително безопасно убежище за търговския флот. Двама независими анализатори обаче вече са потвърдили, че към тях са се обърнали клиенти във връзка с потенциални спорове по чартърни договори за наемане на кораби. Причината е нежеланието на собствениците на плавателни съдове да изпълняват нареждания на наемателите за курсове до румънски и български портове.

Събитията от октомври разрушиха досегашните географски предпоставки за сигурност. Русия демонстрира значително подобрени способности за атаки срещу плавателни съдове, обслужващи Украйна в западната част на Черно море, включително чрез масирано използване на морски дронове. По този начин военните удари се доближиха на критично разстояние до морските граници на НАТО.

Повратният момент за бранша настъпи на 28 октомври с потопяването на контейнеровоза Contship Jet. Плавателният съд беше атакуван край бреговете на България, докато се насочваше към Румъния, а след това трябваше да акостира и в българско пристанище. В планирания маршрут на кораба изобщо не фигурираше посещение на украински порт. Според анализа на Ричард Мийд това не означава безразборни руски атаки срещу всички кораби, пътуващи към страни от Алианса, а целенасочен удар по съдове, за които има подозрения, че превозват военни товари с крайна дестинация Украйна. За един корабособственик обаче подобно разграничение не носи никакво успокоение, когато трябва да прецени дали курсът до Констанца или българския бряг представлява приемлив търговски риск.

Остра реакция в Международната морска организация

Разширяването на опасната зона предизвика незабавна дипломатическа реакция сред европейските правителства. В официален документ на Международната морска организация (ИМО), обсъждан през настоящата седмица и подкрепен от 35 държави заедно с Европейската комисия, ситуацията се определя като „устойчива и разширяваща се тенденция“ на атаки, които пряко застрашават търговското корабоплаване.

Международните експерти предупреждават за верижна реакция от отменени плавания, рязко поскъпване на застрахователните премии и скок в цените на товарните превози, съпроводени от все по-слаба готовност на компаниите да оперират в черноморския басейн. Опасенията бяха допълнително потвърдени на 2 ноември чрез официално съобщение на Украйна до световната морска организация. От своя страна Москва заема диаметрално противоположна позиция, като обвинява Киев в умишлена ескалация и удари срещу граждански кораби, обслужващи руската търговия. Въпреки политическия спор за вината, оперативният извод за бизнеса остава един и същ - търговският флот потъва все по-дълбоко във военния конфликт.

От импровизирани защити към икономическа блокада

Физическите последици от ударите в акваторията вече са видими с просто око. Само преди два месеца екипите на „Лойдс Лист“ документираха търговски танкери, оборудвани с импровизирани защитни мрежи, метални конструкции срещу дронове и барикади от пълни с вода контейнери. Днес същите тези плавателни съдове се връщат от курс с обгорели надстройки и преки поражения от попадения.

До момента морската индустрия компенсираше опасността чрез пазарни и технически инструменти - по-скъпи застраховки срещу военни рискове, по-високи тарифи за навло, допълнителни договорни гаранции и физически укрепвания по палубите. Отказът да се изпълняват чартърни нареждания за румънски и български пристанища обаче бележи преминаването на критичен праг. Когато бизнесът стигне до извода, че опасността вече не може да се избегне просто чрез заобикаляне на украинските и руските води, икономическите щети за целия регион стават изключително трудни за овладяване.