Задържаните документи за 606 милиона евро промениха отчетения бюджетен дефицит

Над 1000 сертификата за извършени пътни ремонти на обща стойност около 606 милиона евро са били задържани без одобрение в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), за да не се отчетат като разход в държавната хазна. Това показват данните от три извънредни одитни доклада на Сметната палата, възложени от Народното събрание и представени от формацията "Прогресивна България" и в анализ на журналиста Стефан Антонов за изданието "Гласове". Проверките на одиторите обхващат периода от началото на 2020 година до средата на 2026 година и анализират работата на Министерството на финансите по съставянето и изпълнението на бюджетите, дейността на пътната агенция и социалните плащания.

Механизмът със замразените фактури в пътната агенция

Основният инструмент за изкривяване на данните за бюджетния дефицит през последните години се оказва начинът на документиране на строителните дейности между Министерството на финансите и АПИ. При завършване на ремонт на пътен участък експертите извършват инспекции за качеството и количеството на работата и издават съответния сертификат. Документът обаче става официално основание за издаване на фактура от строителната фирма едва след като бъде гласуван от Управителния съвет на АПИ.

Според европейската методика на Евростат разходът за държавата се отчита веднага при издаването на фактурата, докато националната методология го регистрира едва при реалното разплащане. Чрез неодобряването на готовите експертни сертификати от страна на ръководството на агенцията се блокира самото издаване на фактури, с което разходите остават невидими и по двете системи за отчитане. Строителните компании от своя страна не настояват за незабавно фактуриране при несигурно плащане, тъй като още на следващия месец дължат внасяне на 20% данък върху добавената стойност върху суми, които реално не са получили.

Одиторите на Сметната палата установяват, че неутвърдените навреме сертификати за дейности от предходни години възлизат на 606 милиона евро. Пътната агенция е поела договорни ангажименти за общо 9,3 милиарда евро при разходна база от 5,83 милиарда евро, което оставя непокрита разлика от над 3 милиарда евро в бюджета. По данни на "Прогресивна България" въпросните сертификати се отнасят за строителни дейности от 2024 и 2025 година, в които периоди Иван Шишков не е заемал поста на министър.

След като редовните годишни одити в Министерството на транспорта и АПИ също засичат непотвърдените документи, разходите са разнесени към годините на реалното извършване на строително-монтажните работи. Това прехвърляне на задължения води до официална корекция от страна на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат, които повишават оценката за бюджетния дефицит за 2025 година от 3,5% на 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). По изчисленията на Стефан Антонов забавените сертификати добавят около половин процент към дефицита, а без авансовото събиране на корпоративния данък от банките и други еднократни мерки показателят за миналата година би достигнал близо 5% от БВП.

Темата предизвика предварителни политически реакции още от 8 септември, когато бившият финансов министър Теменужка Петкова предупреди за готвени манипулации с разходите на пътната агенция, а транспортният министър Шишков обяви очакваната ревизия на данните от одитите.

Орязани общински проекти и скок на държавния дълг

Капиталовата програма за инвестиции в общините и пътищата е използвана като неформален буфер за прикриване на дефицита в края на всяка бюджетна година, сочат още изводите от одитите. С бюджета за 2024 година, изготвен от бившия финансов министър Асен Василев и гласуван с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, се въвежда многогодишна инвестиционна програма без система за класиране и оценка на проектите. Така се инициират капиталови разходи за общо 9,2 милиарда евро при реално заделени за периода 5,62 милиарда евро.

"Капиталовата програма и инвестициите в пътища и общини се оказват счетоводен театър", заявяват от "Прогресивна България" при представянето на данните от докладите. Според изнесената от формацията информация само за 2024 година е одобрена програма за общински и национални проекти за 13 милиарда евро при законов таван от 10 милиарда евро, което оставя местните власти с над 32% непокрити очаквания още при самото гласуване. През 2025 година общините получават едва половината от обещаните им средства, за да може официалният дефицит да се задържи в рамките на 3% на хартия, докато реалният структурен дефицит достига 4,1% от БВП.

Финансирането на текущи разходи чрез нови заеми води до вкарването на страната в процедура по свръхдефицит. Спрямо предпандемичната 2019 година държавният дълг се е удвоил до 2024 година, а до края на 2026 година се очаква да нарасне тройно в номинален размер и двойно като дял от икономиката. Само годишните разходи за лихви и обслужване на заемите се увеличават от 1 милиард евро през 2020 година на над 2,5 милиарда евро през 2025 година.

В анализа си за "Гласове" Стефан Антонов посочва, че е алармирал за състоянието на публичните финанси и риска от прекомерен дефицит при влизането в еврозоната още от 2023 година и в ефира на БНР през януари 2025 година. "Асен Василев си поиска правила за пресяване на журналистите, които посещават брифингите му, за да ме разкара. После ме уволниха от БТА, само след четири петъка служба", пише Стефан Антонов по повод опитите си да освети счетоводните практики през предходните години.

Раздута администрация и натиск върху пенсионната система

Втората голяма тежест върху хазната са автоматичните механизми за вдигане на възнагражденията в публичния сектор. За проверявания шестгодишен период кумулативният ефект от промените в разходите за персонал възлиза на 7,31 милиарда евро. Според анализа на Стефан Антонов решението за ново увеличение на заплатите в държавния сектор от началото на 2026 година, прието чрез удължителния закон за бюджета, тласка тазгодишния дефицит към нива от над 5% от БВП.

Данните на Сметната палата разкриват и демографски парадокс в държавното управление. Докато населението на България е намаляло със 7,13% за одитирания период, броят на служителите в администрацията на 1000 души население се е увеличил от 24 на 28 души.

Сериозен дисбаланс е констатиран и в третия доклад, посветен на социалните плащания и фонд "Пенсии". Промените на парче през последните години са смесили социалното подпомагане с реалното осигуряване, в резултат на което близо 45% от пенсионерите в страната получават минимална пенсия без пряка връзка с личния им осигурителен принос. Междувременно в деня на представянето на докладите депутати от опозицията лансираха непотвърдена информация за намерения за повишаване на вноската за първия стълб на пенсионната система за сметка на частните фондове от втория стълб.

От "Прогресивна България" допълват, че макар одитът да обхваща всички редовни и служебни правителства от 2020 до юни 2026 година, служебните кабинети, назначени от Румен Радев като президент, не са съставяли собствени бюджети, а са изпълнявали вече гласуваните от парламента финансови рамки.