Поскъпването на природния газ притиска топлофикационните дружества

Цената на топлинната енергия може да се повиши с над 20% заради резкия скок на природния газ и скъпите въглеродни емисии. За този риск предупредиха енергийният експерт от Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски и бившият заместник-министър на енергетиката Еленко Божков в студиото на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Двамата анализатори поставиха под сериозно съмнение уверенията на властта и регулатора, че цените на парното и топлата вода за битовите потребители ще останат замразени до 1 юли догодина.

Натискът на синьото гориво и правилата на КЕВР

Основният двигател за очакваното поскъпване е повишението на цената на природния газ с 32% от 1 ноември. Според Иван Хиновски между 60% и 70% от разходите за производството на топлинна енергия се формират директно от синьото гориво, което прави задържането на сегашните тарифи икономически невъзможно без трупане на нови пасиви.

„Аз много се съмнявам, че при това увеличение на цената на природния газ ще минем без корекция на цената на парното и топлинната енергия. Това е много сериозно увеличение“, коментира Иван Хиновски в ефира на NOVA NEWS. По думите му само заради газовия компонент логиката на енергийната икономика диктува ръст от минимум 18%, а след калкулирането на поскъпналите въглеродни емисии скокът вероятно ще надхвърли 20%.

Еленко Божков припомни, че заявките за запазване на цените до лятото са дошли първо от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски и впоследствие са били приветствани от министър-председателя. Според бившия енергиен заместник-министър регулаторът е заложил в годишните си разчети прогнозна цена на природния газ от 37 евро, докато тя вече е достигнала 58,73 евро. Макар очакванията на институциите да са за поевтиняване на суровината през пролетните месеци, правилата на КЕВР позволяват извънредна корекция на тарифите още от 1 януари при отклонение в цената на газа с над 30%.

Риск от незаконна държавна помощ и изчерпване на буферите

Експертите очертаха и сериозен юридически капан пред евентуални опити на правителството да покрие дефицитите на топлофикациите с публичен ресурс. Директното преливане на средства от държавни фондове в балансите на дружествата би представлявало нелегитимна държавна помощ и закононарушение, което ще доведе до санкции от Европейската комисия. Единственият законен път за подкрепа на енергийно бедни потребители или обществено значими абонати преминава през предварителна нотификация от Брюксел.

В същото време основният финансов буфер на държавата – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) – разполага с ограничени възможности и постепенно се изчерпва, тъй като от него се финансират и компенсациите за индустрията. Приходите във фонда се събират от три основни източника: вноската от 5% върху приходите на производителите на ток, „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор, тавана върху пазарните приходи на централите (сред които АЕЦ, НЕК и вятърните паркове), както и продажбата на квоти за въглеродни емисии.

По повод изнесените от Теменужка Петкова данни за очаквани нови постъпления, двамата гости в студиото внесоха важно уточнение. Повишаването на цената на въглеродните квоти от 75 на около 92 ще донесе над 100 милиона до края на годината, докато основната сума от 400 милиона идва от облагането на приходите и печалбите на енергийните дружества.

„Топлофикация София“ между фалита и „бързите кредити“

Особено остра бе диагнозата на специалистите за финансовото състояние на „Топлофикация София“, където хиляди абонати в различни столични квартали редовно остават без парно и топла вода въпреки платените сметки. По думите на Иван Хиновски десетилетното бездействие на управлението още от времето на Йорданка Фандъкова е довело дружеството до критична точка, в която натрупаният дълг вече надвишава стойността на всичките му активи.

„Това дружество може да потопи цялата енергетика, защото дългът му вече надвишава активите“, предупреди енергийният експерт. Той определи лансираните от Столична община идеи за отдаване на предприятието на концесия като напълно нереалистични, тъй като западните компании приемат подобни оферти за пробито от дългове дружество с насмешка.

Като единствен законосъобразен ход Хиновски посочи незабавното откриване на производство по несъстоятелност. Той напомни, че според Търговския закон ръководството носи съдебна отговорност, ако не обяви неплатежоспособност в тримесечен срок след спиране на обслужването на дълговете. Експертът уточни, че фалитът не означава спиране на парното за столичани, а влизане на синдик, който да отнеме правата на сегашното ръководство, да спре разпореждането с активи и да ревизира структурата на задълженията. Според него върху заемите на дружеството несправедливо са начислявани огромни лихви, сравними с условията на фирмите за бързи кредити. Като възможен изход се очертава продажбата на активи на публични търгове или търсенето на целеви ресурси чрез Българската банка за развитие, по примера на успешното оздравяване на топлофикациите във Варшава и Букурещ.

Бизнесът настоява за ежемесечни компенсации

В края на разговора двамата експерти обединиха позиции около исканията на малкия и средния бизнес за промяна в механизма за компенсиране на скъпия небитов ток и енергийните разходи. Според Еленко Божков бавенето на плащанията обезсмисля държавната подкрепа и директно захранва инфлацията, тъй като фирмите са принудени да калкулират дефицитите си в крайните цени за потребителите.

„Компенсациите трябва да се изплащат ежемесечно. Не може една хлебопекарна да получи помощ след шест месеца“, заяви категорично Божков, допълвайки, че до момента на изплащането собственикът отдавна е продал продукцията си. Иван Хиновски подкрепи тезата с аргумента, че предприятията декларират и плащат данъци всеки месец, което дава на държавата пълна яснота за техните текущи приходи и разходи. Според него българската икономика вече търпи сериозен външен натиск заради спада на износа към Германия с над 7%, а единственият лъч надежда за успокояване на международните пазари на горива е евентуалното туширане на конфликта между САЩ и Иран след американските президентски избори.