Древното селище в Австрия крие амфитеатър за 8000 зрители

Изследователи откриха неизвестен досега римски град отпреди близо 2000 години по поречието на река Дунав в Австрия, който може да се окаже мистериозно изчезналият от древните карти Клаудивиум. Находката заема площ от около 30 хектара край селището Щайн и включва останки от амфитеатър за 8000 зрители, съобщават от БГНЕС, като се позовават на изданието „Попюлър Меканикс“. Селището е част от някогашната отбранителна система на Римската империя, известна като Дунавския лимес, която днес е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Шахматни улици и заможни квартали под земята

Екипът от учени проучва още от 2015 година шесткилометрова ивица земя между австрийските градове Енс и Санкт Панталеон-Ерла. С помощта на георадар и магнитометри специалистите успяват да надникнат под повърхността и да картографират цяла мрежа от древни улици, без да се налага мащабно разкопаване на терена. Резултатите от геофизичните изследвания разкриват отлично планирана градска среда, възникнала около 80 година след Христа като част от веригата укрепления и наблюдателни кули по втората по дължина река в Европа.

„Картографирането разкри добре планирано селище с правилна улична мрежа, очертаваща жилищните квартали“, пишат изследователите в своето проучване, публикувано през 2025 година в научното списание „АрхеоСианс“.

Учените обръщат специално внимание на строгия ред, по който е изграден новооткритият обект край реката.

„Ориентацията на жилищните квартали и улиците съвпада с тази на помощното укрепление, което представлява основната административна единица в тази част на Дунавския лимес“, посочват още авторите на научното изследване.

Стратегическото разположение на града не е случайно. Военното му укрепление е контролирало ключово място за преминаване през река Дунав, което е функционирало като важен търговски маршрут към териториите отвъд границите на Римската империя. Интензивният стокообмен явно е донесъл сериозно благосъстояние на местното население. За това че селището е било процъфтяващо и обитавано от заможни граждани, свидетелстват откритите на място големи гробници и множеството римски монети.

Загадката на изчезналия Клаудивиум

Мащабното откритие край Щайн веднага възражда историческа загадка на близо две хилядолетия. Според археолозите съществува реална вероятност подземните руини да принадлежат на дълго търсения римски град Клаудивиум.

За съществуването на това древно селище се знае от трудовете на гръко-римския астроном, математик и географ от втори век Клавдий Птолемей. В своите описания той не само споменава града, но и записва географски координати, които съвпадат с местоположението на новооткрития обект в Австрия. Около 180 година след Христа обаче името Клаудивиум внезапно изчезва от историческите извори, точно по времето, когато селището край Щайн е било напуснато от своите обитатели.

Въпреки съвпаденията във времето и пространството, учените засега отказват да направят категорично заключение за името на града, тъй като при проучванията все още не е открит каменен надпис, който да го потвърди недвусмислено.

Защо жителите напускат домовете си без битка

Един от най-интригуващите въпроси пред изследователите остава причината за края на богатия град. Проучванията показват, че около един век след основаването си селището е изоставено напълно, без по сградите и улиците да има каквито и да било следи от военни разрушения, пожари или вражески нападения.

Водещата хипотеза на историците свързва това мирно обезлюдяване с мащабната реорганизация на римската гранична отбрана след края на Маркоманските войни около 180 година след Христа. Тогава командването на империята вероятно взима стратегическо решение да съсредоточи военните си сили и администрацията в съседния град Лауриакум, чието разположение го прави много по-лесен за защита при евентуални нови нашествия.

Археологическите находки потвърждават версията за организирано преселение. При проучванията в Щайн и в съседния Лауриакум са намерени идентични инструменти за бронзолеене, както и напълно сходни метални игли за закрепване на облекло. Това подсказва, че местните занаятчии просто са събрали инструментите си и са преместили своите работилници на новото, по-сигурно място.

„Това геофизично изследване буквално само е надраскало повърхността“, обобщава Ребека Джоунс, съпредседател на Международния конгрес за изследване на римските граници.

Според нея работата на терен тепърва ще разкрива детайли за живота по древната граница на империята.

„То също така показва огромния научен потенциал, който все още остава погребан под земята“, допълва Ребека Джоунс.