Гризачите ще бъдат пуснати напролет, за да подпомогнат хранителната база на ловния сокол

Експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ - Русе) извършиха проверка на маркировката на изкуствено отгледани екземпляри от застрашения вид добруджански (черногръд) хомяк в експерименталната база „Калимок“ в село Нова Черна, община Тутракан, съобщават от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Контролът обхваща гризачи, които са размножени от учените на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ - БАН) в рамките на проекта „Живот за сокола“, финансиран по европейската програма LIFE+. Целта на пилотната инициатива е да се подпомогне оцеляването на редкия вид в дивата природа и да се възстановят ключови екосистеми в региона.

Подготовка за зимен сън и адаптация

В момента проверените животни са подготвени за своя зимен сън, който започва през ноември и продължава до месец март. За разлика от други видове, които изпадат в пълна хибернация през цялата зима, черногръдите хомяци се будят периодично, за да се хранят със складираните си запаси.

След края на зимата, през пролетните месеци, отгледаните в базата в село Нова Черна гризачи ще бъдат контролирано пуснати на свобода. Освобождаването им ще се извърши на няколко етапа, за да се осигури постепенна адаптация и по-висок шанс за оцеляване в естествена среда. Новият им дом ще бъдат земеделски земи, попадащи в границите на европейската екологична мрежа „Натура 2000“, тъй като местообитанията на вида са от ключово значение за националната природозащитна система.

Защитен вид с важна роля в природата

Добруджанският хомяк (Mesocricetus newtoni) е ендемичен вид и е един от едва трите вида хомяци, които се срещат на територията на България. У нас той обитава силно ограничен ареал, обхващащ единствено централната част на Дунавската равнина и района на Добруджа. Заради намаляващата си численост видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е вписан в Червената книга на България в категорията „уязвим“. Популацията му се следи редовно като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие към Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Гризачът обитава предимно ливади и обработваеми земеделски площи, където се храни със семена, люцерна и зелените части на растенията. Чрез непрекъснатата си ровеща дейност под земята той естествено разрохква почвата и подобрява нейното плодородие. В същото време хомякът представлява основна хранителна база за редица строго защитени хищни птици и бозайници, сред които са ловният сокол, бухалът, както и пъстрият и степният пор.

Заплахи от пестициди и земеделски практики

Специалистите от екоинспекцията подчертават, че поради своята малочислена популация добруджанският хомяк по никакъв начин не може да се разглежда като вредител за селскостопанските култури. Точно обратното — самият вид е поставен под сериозен натиск от човешката дейност.

Основните заплахи за оцеляването на черногръдия хомяк в дивата природа са пряко свързани с неподходящите земеделски практики, интензивната обработка на земите и масовата употреба на пестициди. Очаква се чрез пилотния проект в базата „Калимок“ българските учени да натрупат ценен практически опит в размножаването и успешното връщане на застрашения вид обратно в естествените му местообитания.