Данни на Евростат разкриват парадокса на страната ни в еврозоната

Близо 29% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване през изминалата 2025 година, съобщават от европейската статистическа служба Евростат. Въпреки членството на страната ни в еврозоната от началото на 2026 година и рекордно ниската безработица, България остава твърдо на дъното в Европейския съюз според актуалните данни. В абсолютни числа статистиката означава, че около 92,7 милиона души в целия ЕС живеят в домакинства, засегнати от поне един от трите риска: ниски доходи, тежки материални лишения или много ниска трудова активност. У нас този показател отбелязва минимален спад от 30,3% през 2024 година до 29% през 2025 година, но това подобрение се оказва крайно недостатъчно, за да промени позицията ни на най-уязвимата социална икономика в Европа. Веднага след нас се нареждат Гърция с 27,5% и Румъния с 27,4%.

Парадоксът на новия член на еврозоната

Присъединяването на България към общото европейско семейство на 1 януари 2026 година бе съпътствано от очаквания за стабилизиращ ефект. Данните обаче разкриват тревожен парадокс. Според отчетите на Евростат към април 2026 година, България е страната с най-ниска безработица в еврозоната – едва 3,2%, но същевременно регистрира най-високата годишна инфлация от 6,2%.

Този ценови натиск удря най-жестоко най-уязвимите групи. По данни на Националния статистически институт (НСИ), средната линия на бедност у нас за 2025 година се равнява на около 443 евро средномесечно на човек от домакинство. Под този праг живеят над 1 368 700 души, или 21,2% от населението. Статистиката е категорична, че без социалните трансфери и пенсиите, реалната бедност в държавата би скочила до катастрофалните 45,4%.

В тази връзка официалната позиция на властта се опитва да предложи алтернативен прочит. По време на свое скорошно изказване, цитирано в досието към анализа, настоящият министър-председател защитава тезата за икономически напредък:

"Отдавна България не е най-бедната страна в ЕС", заявява Росен Желязков, визирайки растежа на БВП по паритет на покупателната способност, който през 2025 година се изравни с този на Гърция.

Образованието като социална присъда

Причините за хроничната бедност у нас остават дълбоко структурни. Данните на НСИ показват, че при работещите с начално или без образование рискът от изпадане под прага на нормалния живот е 47,2%, докато при висшистите той пада до 4,3%.

Разривът е още по-драматичен при децата. Изследванията сочат, че 73,3% от подрастващите с необразовани родители живеят в недоимък. Общата картина за страната, потвърдена и от Евростат, алармира, че над 35% от децата под 18 години в България са застрашени от социално изключване – най-високият дял в целия Европейски съюз.

Уязвими остават и самотните възрастни хора, като според данни на Европейската комисия близо всеки втори пенсионер у нас (45,5%) живее в риск от мизерия.

Сивата икономика маскира реалността

Значителен фактор, който изкривява статистиката, остава скритата заетост. Процент от българите формално се осигуряват на минимални суми, но получават остатъка от възнаграждението си нерегламентирано. Това явление създава илюзорна текуща стабилност, но гарантира сигурна бъдеща бедност при пенсиониране.

Регионалните дисбаланси също чертаят различна реалност. Докато линията на бедност в София достига почти 667 евро, в по-слабо развити области като Силистра тя се срива до 297 евро, превръщайки страната в мозайка от крайности.