Областта се нарежда на трето място в страната по най-скъп живот

Линията на бедност в област Русе за 2025 година достига 904 лева средномесечно на човек от домакинство, отчитат от Териториалното статистическо бюро - Север към Националния статистически институт (НСИ). Данните са базирани на ежегодното европейско наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“, което проследява напредъка в борбата със социалната изолация.

Русе в топ 3 по най-висок праг на бедност

Показателите за региона бележат сериозен ръст спрямо предходните периоди, когато инфлационният натиск беше по-слаб. Със своите 904 лева Русенска област се нарежда на трето място в България по размер на сумата, необходима за минимално оцеляване. Най-високата линия на бедност логично се наблюдава в София-столица – 1 304 лева, следвана от Варна с 977 лева. Русе изпреварва дори икономически силни региони като Стара Загора, където прагът е 883 лева.

„Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните“, уточняват от статистическото ведомство.

Националната картина: Над 1,3 милиона българи в риск

На национално ниво линията на бедност за 2025 година е фиксирана на 866,67 лева. Под тази критична граница преживяват 1 368 700 българи, което представлява 21,2% от населението на страната. Комбинирането на всички изследвани показатели показва, че близо 1,8 милиона души са изложени на риск от социално изключване.

Обезпокоителна е и статистиката за материалните лишения. Според официалните данни 5% от българите не могат да посрещнат неочакван финансов разход, 9% не могат да си позволят купуването на нови дрехи, а 7% са лишени от възможността да притежават два чифта обувки според сезона.

Образованието като щит срещу недоимъка

Данните на НСИ категорично доказват, че липсата на образование е основен генератор на бедност, дори сред работещите. През изминалата година 11,8% от заетите лица между 18 и 64 години у нас попадат в категорията „работещи бедни“. Най-рисковата група са хората на непълно работно време – 34,2% от тях живеят в недоимък, което е три пъти повече от трудещите се на пълен ден.

При работещите българи с начално или без никакво образование делът на бедните достига стряскащите 47,2%. За сравнение, с нарастване на квалификацията рискът рязко спада, като делът на работещите бедни с висше образование е едва 4,3%. Социалната пропаст се пренася директно и върху следващото поколение – седем от десет деца (73,3%), чиито родители са без образование, растат в бедност.