Всяко четвърто дете у нас расте в риск от социално изключване

Точно 1,37 милиона души в България живеят под линията на бедност, която през 2025 година достига 866,67 лева на човек месечно. Това показват официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за индикаторите за социално включване у нас. Статистиката отчита, че прагът за оцеляване е скочил с 13,5% спрямо предходната година.

Макар общият дял на бедните (21,2%) да намалява леко на годишна база, икономическият натиск върху домакинствата – и особено върху семействата с деца – остава смазващ. Общо 15% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, което означава системна невъзможност да се покриват най-базови нужди. Близо 43% от домакинствата не могат да посрещнат неочакван разход, а над 16% не могат да отопляват адекватно жилището си през зимата.

Децата носят най-тежкия удар

"Бедността в България има детско лице", категорични са авторите на анализа. Статистиката показва, че 27% от децата на възраст до 17 години в страната са изложени на реален риск от бедност. Проблемът е най-остър в многодетните семейства (52,3% от тях са бедни) и при самотните родители (40,4%).

За хиляди деца числата се превеждат в тежки ежедневни лишения:

• 22,1% от децата не могат да си позволят дори една седмица почивка годишно.

• 18,8% нямат достъп до базова екипировка за игра навън (колело, ролери или кънки).

• 17,5% са напълно изключени от извънкласни дейности като плуване, музика или спорт.

Този недостиг води до ограничена физическа активност, по-слаба социализация и директно блокиране на възможностите за развитие на умения.

Образованието определя оцеляването

Данните за 2025 година чертаят порочен и затворен цикъл на бедността, който се предава генетично между поколенията. Рискът за децата е в пряка зависимост от образованието на техните родители. При възрастни с начално или нулево образование бедността при децата достига стряскащите 73,3%, докато при родителите с висше образование този дял пада до едва 6,7%.

Нискоквалифицираният труд все по-често не осигурява изход от мизерията. Макар делът на така наречените "работещи бедни" леко да спада до 11,8%, работещите на непълно работно време са изложени на три пъти по-висок риск от финансов колапс спрямо наетите на пълен щат. Делът на работещите бедни с висше образование остава най-нисък – 4,3%.

Драстични регионални пропасти

Социалните трансфери (пенсии, помощи, обезщетения) остават единственият спасителен пояс за голяма част от българите. Без тяхното присъствие в семейните бюджети, равнището на бедността у нас би излетяло до катастрофалните 45,4%.

Разликите в стандарта на живот вътре в страната също са огромни. Според изчисленията, прагът на бедност се движи в огромен диапазон – от едва 580 лева за област Силистра до 1304 лева за столицата София. Най-висок е процентът на живеещите в лишения в областите Стара Загора (28,4%), Сливен и Търговище. Етническият фактор също чертае ясна граница – бедността обхваща 65,5% от ромското население, спрямо 15,1% при българската етническа група.