Близо 42% от новите пенсии у нас са инвалидни

Демографската криза и застаряването на населението поставиха под безпрецедентен натиск осигурителните системи в Европа, докато в България Националният осигурителен институт отчете масово напускане на пазара на труда далеч преди официалния законов праг. Докато в Германия правителствени комисии дебатират вдигане на възрастта за отдих до 70 години, у нас статистиката на НОИ към края на март 2026 година показва, че броят на пенсионерите наближава 2 милиона и 69 хиляди души. Ситуацията оголва дълбоки структурни дефекти, тъй като под 25% от новите пенсионери у нас успяват да изпълнят стандартните законови критерии за стаж и възраст, съобщават от държавния осигурителен институт.

Германският дебат за работа до 70 години

В Берлин правителствената комисия по пенсионната система обсъжда поетапно увеличаване на прага до 70 години до средата на века, което отприщи вълна от недоволство сред синдикатите. Разминаването между политическите намерения и реалността на тежкия физически труд остава огромно.

Каменоделецът Ментор Хасанадж сподели пред Deutsche Welle: "Тялото просто не може да го понесе. Това не е проблем за политиците - те седят добре в парламента, но когато си тук, в действителност, нещата изглеждат различно".

На противоположния полюс са високоплатени експерти като данъчния консултант Манфред Мирлинг, според когото дългата кариера носи увереност. Пенсионният съветник Майк Йегер обаче предупреждава, че страхът от бедност в напреднала възраст масово принуждава хората да стоят на бюрата, дори когато са изгубили производителност поради психическо изтощение.

Българският парадокс и скритият дефицит

В България, въпреки ежегодното административно вдигане на възрастта и стажа, новите пенсионери нарастват с 0,7% на годишна база. Данните на НОИ разкриват, че най-големият дял от хората, спрели да работят (точно 40%), са във възрастовата група между 50 и 59 години. Основният инструмент за това се оказа рязкото увеличаване на инвалидните пенсии, които вече съставляват близо 42% от всички новоотпуснати лични пенсии след промяна в методиката за оценка на ТЕЛК.

Натискът върху хазната е огромен, тъй като дефицитът в пенсионната система на страната надхвърли рекордните 11 милиарда евро, което покрива почти половината от нужните средства за изплащане. Към момента средният размер на пенсията за стаж и възраст у нас е 554 евро, съобщават от БНР.

Привилегии в силовия сектор и принудителен труд

Докладът на НОИ за пореден път освети и сериозните неравенства между отделните сектори:

• При еднаква продължителност на трудовия път от около 33 години, пенсиите на военните и полицаите са с около 60% по-високи от тези на масовите работници.

• Законовото превръщане на стажа (три години служба се зачитат за пет) позволява на кадрите в сектор "Отбрана и сигурност" да се пенсионират с фиктивен стаж от 52,8 години на хартия.

В същото време у нас се наблюдава и друга тенденция – над 355... хиляди българи с право на лична пенсия продължават да работят. За по-голямата част от тях това не е въпрос на личен избор или кариерно дълголетие, а чиста икономическа принуда с цел оцеляване. Всичко това се случва на фона на пълна ерозия на доверието сред младото поколение европейци, които масово отчитат в социалните мрежи, че внасят задължителни осигуровки в система, от която не очакват да получат нищо в бъдеще.