Предприемачи настояват за таван на борсовите цени и навременни държавни компенсации

Високите и непредвидими цени на електроенергията на борсата принуждават шивашки предприятия в Русе да работят на загуба и създават реален риск от фалити в сектора. За сериозния икономически натиск алармира собственикът на шивашка фирма в крайдунавския град Миглена Христова. Според представителя на местния бизнес държавата трябва спешно да се намеси чрез въвеждане на ценови таван и предвидими механизми за компенсация, за да могат компаниите да планират разходите си и да запазят работните места.

Капанът на дългосрочните договори

Основният удар върху шивашкия бранш идва от спецификата на договаряне при работата на ишлеме. В момента русенските предприятия сключват поръчки за шест месеца напред, а текущото производство се изпълнява по тарифи, заложени още през миналата година. Тогава режийните разходи и цената на електричеството са били значително по-ниски, но веднъж подписани, договорите с чуждестранните и българските партньори не подлежат на предоговаряне.

Електроенергията е базово перо в производството на облекла, тъй като захранва целия машинен парк, системите за отопление и охлаждане, както и мощните парогенератори за гладене. Въпреки инвестициите в ново, по-енергийно ефективно оборудване, финансовият ресурс на фирмите вече се изчерпва.

"Основно много голяма част от машините ползват ток, бих казала, че всички ползват. Новите машини използват много по-малко енергия, но все пак токът в никакъв случай не е малко перо от нашите разходи. И сега всъщност вече парите не стигат. И най-лошото е всъщност, че тези разходи са непредвидими. Това е големият проблем. Ако ние знаем каква ще е цената и какво да очакваме ориентировъчно, с някаква малка допустима разлика, бихме могли да си сметнем добре нещата, за да си дадем коректни цени, с които бихме издържали", посочи Миглена Христова пред камерата на телевизия КИС 13.

Поскъпване на материалите и натиск върху заплатите

Паралелно със скъпия ток, производствените компании в Русе търпят загуби и от инфлацията при спомагателните материали. Консумативите, които се влагат ежедневно в автоматизираните процеси на кроене и опаковане, бележат сериозен ръст, който остава изцяло за сметка на производителите.

"Ние, като ценообразуваме, ползваме различни материали. Примерно купуваме хартия за роботите или найлон. Там, откъдето купуваме, ако ние сме имали договорена цена Х, в момента тя се увеличава с между 10 и 15% и ние не можем отново да повишим цените на нашите партньори, защото имаме договори и няма мърдане от тези договори", обясни още Христова.

Другото основно разходно перо за предприятията остават трудовите възнаграждения. За да успяват да осигуряват по-високи заплати и да задържат персонала си в условията на остра ценова криза, фирмите са принудени да търсят постоянна вътрешна оптимизация на работните процеси.

Искане за ценови таван и бързи компенсации

Въпреки предприетите вътрешни мерки за икономия на електричество, свободният борсов пазар остава непредвидим фактор за индустрията. Според Миглена Христова единственото работещо решение е държавата да определи ясен таван на цената на електроенергията, над който бизнесът да получава автоматични и навременни компенсации. Забавянето на подобна подкрепа може да се окаже фатално за редица по-малки и средни производства.

"Това, което най-много искаме, е да е ясно. Да има яснота и през април месец какво ще се случи, ние тогава да получим пари, защото има бизнеси, за които тези средства са изключително важни. Те не могат да чакат. Това ще ги накара, ще ги доведе до фалити, което не мисля, че е окей за държавата, защото ако хората не работят, с какво ще се издържат?", коментира собственикът на шивашката фирма.