Експортните предприятия губят пазари спрямо конкурентите в САЩ и Турция

Средната цена на електроенергията за българските предприятия достигна рекордните 299 евро за мегаватчас през първите дни на ноември, което е близо четири пъти над регулираната тарифа за битовите потребители от 74,5 евро. Този ценови удар поставя родната индустрия в критична и неравностойна среда спрямо конкурентите от трети страни извън Европейския съюз. За проблема предупреди председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на предаването „България, Европа и светът на фокус“ по радио „Фокус“ с водещ Цоня Събчева.

Сбърканият пазарен модел и външната конкуренция

В основата на настоящата ценова криза стои моделът на европейския енергиен пазар, при който крайната пределна цена се определя от най-скъпия използван ресурс. В момента тази роля се изпълнява от скъпия природен газ, което автоматично изстрелва борсовите котировки нагоре, независимо от реалния производствен микс в страната.

„В България само 5% от производството на ток е на газ, докато 95% от суровината не е поскъпнала. Въпреки това цената скочи от 98 евро през юни до 298 евро през ноември. Бизнесът не може да прехвърли тези разходи върху крайния продукт, защото на международните пазари в САЩ или Турция, където токът е под 60 евро, няма такива ценови шокове. Предприятията в експортна ориентация просто ще затворят и ще освободят работниците“, предупреди Васил Велев в студиото на радио „Фокус“.

Огромната ножица между европейските борсови цени и тарифите под 60 евро за мегаватчас в държави като САЩ и Турция лишава българските износители от буфери за оцеляване. Заводите, които продават продукцията си на международните пазари, не могат да вдигнат крайните си цени, без да загубят поръчките си.

Блокираните компенсации и свръхпечалбите

Работодателската организация настоява държавата незабавно да задейства адекватни ежемесечни компенсации за предприятията на свободния пазар. Според разчетите на бизнеса необходимият финансов ресурс е наличен и трябва да бъде изземан чрез облагане на натрупаните свръхпечалби в самия енергиен сектор.

Действащият в момента механизъм за подпомагане не решава проблема на индустрията по две основни причини. От една страна, заложеният праг за активиране на помощта от над 240 евро за мегаватчас е прекалено висок спрямо цените на конкурентните пазари. От друга страна, реалното изплащане на средствата се бави с месеци, което оставя фирмите без оборотни средства в пика на разходите.

Удар върху цената на хляба и риск от фалити

Липсата на бърза намеса от страна на държавата и Министерството на енергетиката вещае пряк удар върху крайните потребители на вътрешния пазар. Като показателен пример за верижния ефект председателят на АИКБ посочи хлебопроизводството и останалите енергоинтензивни браншове, при които настоящият скок на електроенергията автоматично оскъпява себестойността на продукцията с 15%.

Ако предприятията не получат навременна буферна подкрепа, икономиката е изправена пред повторение на кризисния сценарий от 2022 и 2023 година, белязан от верижни фалити и висока инфлация.

„Когато преди години се въведе адекватна програма за компенсиране, българската индустрия отчете най-бърз растеж в Европейския съюз. Сега дилемата е ясна: или навременни месечни компенсации с пари от енергийните свръхпечалби, или тежка инфлация, безработица и затваряне на заводи“, заяви Васил Велев пред водещата Цоня Събчева.