Алиансът отхвърли исканията на Москва за изтегляне от Източна Европа

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте категорично отхвърли възможността Русия да получи право на глас при вземането на решения в Северноатлантическия пакт или военният блок да се върне към границите си от 1997 година, съобщават от БГНЕС, които се позовават на негово интервю за АФП. Позицията си той обяви по време на срещата на върха на Европейската политическа общност в Дъблин, само часове след като специалните пратеници на Съединените щати проведоха разговори с руския президент Владимир Путин в Москва за прекратяване на войната в Украйна.

Совалките между Москва, Абу Даби и Дъблин

Ръководителят на западния отбранителен съюз призна, че на този етап е рано да се прецени дали последните дипломатически контакти с Кремъл са приближили реалния край на военните действия в Украйна.

"Много е трудно да се каже. Това, което знам, е, че всички участващи страни, и преди всичко Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, но също така европейците и Украйна, работят ден след ден, за да сложат край на тази война", заяви Марк Рюте в интервю за АФП по време на форума на европейските лидери в ирландската столица.

Двамата специални пратеници на американския президент Доналд Тръмп — Стив Уиткоф и Джаред Къшнър — проведоха среща с Владимир Путин в Москва, след което се очаква да пристигнат в Дъблин за преки разговори с украинския президент Володимир Зеленски. Успоредно с това през настоящата седмица в Абу Даби бяха възобновени преките преговори с Украйна след деветмесечна пауза. Според изявленията от Кремъл след срещата в руската столица Москва отново е поставила пред американските представители условието НАТО да прекрати своето разширяване, като руската страна се надява Европа да подкрепи преговори за изцяло нова архитектура на сигурност на континента.

По време на разговорите в Абу Даби обаче руската делегация е заявила, че няма пълномощия да обсъжда деескалация в Черно море или спиране на ударите по украинската енергийна инфраструктура. В Москва пък руският президент е предложил на американските пратеници организирането на хуманитарна мисия и разминиране в района на град Константиновка в Източна Украйна по модела, приложен в края на миналия месец в контролирания от руските сили град Олешки.

Червените линии пред Вашингтон и Брюксел

По време на участието си в Дъблин Марк Рюте неколкократно отказа да разкрие детайли от съдържанието на закритите преговори, но подчерта, че Съединените щати, европейските държави и Украйна поддържат единна позиция. Повод за острата му реакция станаха съобщенията от Вашингтон и Москва, че в рамките на дипломатическия процес се обсъжда преразглеждане на договореностите за европейската сигурност. Идеята Кремъл да получи механизъм за влияние върху вътрешните решения на Алианса срещна твърд отпор.

"Това не подлежи на обсъждане", отсече Марк Рюте.

Генералният секретар все пак уточни, че воденето на диалог с Москва по по-широки теми на сигурността не е прецедент в историята. Като пример той посочи дипломатическите преговори със Съветския съюз в годините на Студената война, когато въпреки идеологическото и военното противопоставяне двете страни са договаряли механизми за контрол над въоръженията.

"Но какво точно ще включват те, в момента всичко това се обсъжда. За мен отново е много важно европейците, Украйна и Съединените щати да постигнат съгласие за това кое е приемливо и кое не", обясни Марк Рюте.

Ултиматумът от 1997 година и мястото на България

Дипломатическият сблъсък в Абу Даби и Москва връща на масата исканията на президента Владимир Путин от декември 2021 година — представени едва два месеца преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 година. Тогава Кремъл поиска цялостно преструктуриране на европейската архитектура за сигурност, отказ от приемане на нови членове в НАТО, прекратяване на военното сътрудничество с бивши съветски републики извън пакта и пълно изтегляне на съюзническите войски и въоръжения от Източна Европа до равнищата от 27 май 1997 година.

Марк Рюте напомни, че още преди началото на войната през 2022 година Северноатлантическият пакт твърдо е отхвърлил тези претенции като неприемливи.

"Това винаги е била последователната позиция на Алианса", категоричен беше Марк Рюте.

Евентуално връщане към военните граници от пролетта на 1997 година би засегнало пряко сигурността на общо 16 европейски държави, които се присъединиха към отбранителния съюз след тази дата. Първата вълна на разширяване след 1997 година включва Полша, Чехия и Унгария през 1999 година. През 2004 година пълноправни членове на пакта стават седем държави от Източна Европа и Балтика — България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. Следват Албания и Хърватия през 2009 година, Черна гора през 2017 година и Северна Македония през 2020 година. След началото на руската военна инвазия в Украйна неутралните дотогава скандинавски държави също потърсиха защита в пакта, като Финландия се присъедини през 2023 година, а Швеция стана пълноправен член през 2024 година. Според руските проекти от декември 2021 година на територията на всички тези шестнадесет държави, включително и в България, не трябва да се разполагат никакви допълнителни съюзнически сили и оръжейни системи без изричното съгласие на Москва.