Реформата обединява единадесет области в един общ Северен район

Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене законопроекта за промени в Закона за регионалното развитие, който трансформира досегашните шест района за планиране в четири нови региона. Внесената от Министерския съвет на 20 октомври реформа цели да адаптира българското регионално планиране към актуалните европейски изисквания по класификацията NUTS и да улесни прилагането на интегрираните териториални инвестиции след натрупания до момента опит.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева представи проекта пред депутатите и подчерта ролята му за усвояването на европейските средства и преодоляването на икономическите разлики между отделните части на страната.

"Промените целят адаптиране на системата към новите изисквания и регламенти на Европейския съюз за новите райони, като самият закон задава законовата рамка и основата", обясни Десислава Георгиева. Тя допълни, че чрез преходните разпоредби се променя и Законът за устройство на територията, за да се синхронизират стратегическите документи за пространствено развитие. "Проектозаконът е първата стъпка за стартиране на реалната работа по интегрираните териториални стратегии за новите региони", заяви още заместник-министърът.

Новата карта на България: Русе и Велико Търново в Северен регион, Шумен минава към Източния

Основната промяна в законопроекта преначертава икономическата и планова карта на страната. Цялата територия на България вече се обособява в един общ регион от ниво 1, а досегашните шест района от ниво 2 се свиват до четири по-големи структури - Столичен, Северен, Източен и Южен регион.

Според новото разпределение Северният регион обединява общо единадесет административни области по протежението на река Дунав и Предбалкана. В него влизат Русе, Разград, Силистра, Велико Търново, Търговище, Габрово, Плевен, Ловеч, Враца, Монтана и Видин.

Съществена промяна настъпва за област Шумен, която се отделя от досегашните си партньори в Северна България и преминава към новия Източен регион. В тази структура тя ще планира общи проекти заедно с черноморските и югоизточните области Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол.

Южният регион обхваща десет области в централната и южната част на страната - София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Четвъртият регион е Столичният, който включва единствено територията на област София-град.

Специален режим за столицата и по-малко администрация

Обособяването на София в самостоятелен регион за планиране се налага заради специфичния ѝ статут, при който в едни и същи граници съвпадат функциите на община, административна област от ниво 3 и регион от ниво 2. Заради това законопроектът предвижда за Столичния регион да не се пише отделна Интегрирана териториална стратегия за развитие. Нейните функции ще се поемат директно от Плана за интегрирано развитие на Столична община.

Този документ ще се гласува първо от Столичния общински съвет, след което ще преминава през стандартните съгласувателни процедури за териториалните стратегии. Финалното му одобрение ще се дава от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Паралелно с окрупняването на районите се съкращава и административният апарат за тяхното управление. Броят на Регионалните съвети за развитие се намалява от шест на четири. В съвета на новия Столичен регион по право ще влизат областният управител на София, столичният кмет, председателят на Столичния общински съвет, както и всички районни кметове на територията на общината.