В някои общини почти няма частен сектор

В най-новия седмичен анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван на 11 октомври 2025 година, се откроява тенденция, която поставя под въпрос бъдещото икономическо развитие на много региони в България. Данните сочат, че в цели 226 от общо 265 общини в страната служителите в обществения сектор получават по-високи заплати от тези в частния, а в редица общини държавата е и най-големият работодател.

Къде доминира държавата

Според анализа, докато около големите икономически центрове като София, Пловдив и Варна са се оформили индустриални клъстери с доминираща частна заетост, в обширни региони – Северозападна България, граничните райони и части от Стара планина и Североизтока – именно публичният сектор задава икономическия ритъм.

В общини като Бойница (93%) и Трекляно (89%), почти няма частен сектор. Подобна е ситуацията и в Раднево, където въпреки високия дял на заетост в публичната сфера (81%), заплатите са едни от най-високите заради присъствието на енергийни компании.

Каква е ситуацията в Русе и областта?

Русе е сред големите икономически центрове, в които делът на публичния сектор гравитира около 20% – ниво, което се приема за сравнително балансирано. Според ИПИ, това се дължи на диверсифицираната индустриална структура на града и наличието на индустриални зони, които успяват да привличат частни инвестиции.

Въпреки това, област Русе не е напълно изолирана от националната тенденция. В по-малките общини като Борово, Ценово, Сливо поле или Две могили, ролята на публичния сектор е осезаемо по-голяма. Местната администрация, училищата, болниците и социалните служби често са основните източници на работни места. В някои от тях частният сектор е сведен до няколко малки фирми и земеделски производители, което прави работата „за държавата“ по-привлекателна.

Проблеми и нужда от реформа

ИПИ предупреждава, че нарастващата зависимост от публичната заетост води до икономическа стагнация и забавяне на инвестиционния интерес. Отчита се, че в 198 общини делът на служителите в държавния сектор се е увеличил през последните пет години, като в 13 от тях ръстът е над 10 процентни пункта.

Най-голямата разлика в заплатите между публичния и частния сектор е отчетена в Козлодуй, където работните места в АЕЦ „Козлодуй“ изкривяват средните стойности – там заплатата в частния сектор е едва 36% от тази в обществения.

Анализаторите от ИПИ настояват за дълго отлагана реформа на териториално-административната карта. Те предлагат намаляване на броя на общините, както и преструктуриране на публичните услуги, особено в онези райони, където населението е силно намаляло, но администрацията остава непроменена по обем и функции.

Къде са клъстерите с преобладаващ частен сектор?

Според данните, в общините Марица, Родопи, Божурище и Куклен, делът на публичния сектор сред наетите е под 10%. Тези общини са с добре развита индустрия и логистика, най-често в непосредствена близост до големи градове.

Тези клъстери се оформят главно около столицата София, Пловдив и Варна, като привличат инвеститори благодарение на достъпа до работна ръка, инфраструктура и износни канали. В Русе, макар че се наблюдава стабилен частен сектор, засилена индустриализация в съседните общини като Сливо поле или Ветово все още липсва.

Какво следва?

Без структурна реформа, посоката на движение е ясна – все по-голяма доминация на държавата в местните икономики. Това не само натоварва бюджета, но и прави икономическите модели неустойчиви в дългосрочен план.

„Работата за държавата – в общините, училищата, болниците или полицията – става по-привлекателна от тази в частния сектор, и това директно възпира инвестициите в цели региони“, отбелязват икономистите от ИПИ.