Икономистът отговори на заплахите с нов фалит като КТБ

Големите търговски вериги в България упражняват корпоративен натиск върху държавата и потребителите, като сравняват регулаторните глоби за нелоялни търговски практики с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Тази позиция изрази Любослав Костов, написа той в профила си в социалните мрежи. Реакцията му е провокирана от изказване на представител на сектора след наложена санкция от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в което бизнесът е определен като жертва на държавна репресия.

Сравнението с КТБ и милиардните „пчелички“

Повод за острия коментар са думите, с които представители на големия ритейл сектор предупреждават институциите да прекратят проверките и санкциите.

„Спрете се, защото сме много големи и ако продължите, фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз“, гласи репликата, цитирана от Любослав Костов. Според него е проява на крайна корпоративна арогантност компании с милиарден оборот да се самоопределят скромно като „просто едни пчелички, които си жужат, докато държавата седяла с мухобойката“.

По думите му подобно съпоставяне между законна глоба от регулатор за нелоялни търговски практики и най-голямата финансова рана в новата история на България преминава границите на нормалния диалог.

„Да сравниш глоба от регулатор за нелоялни търговски практики с фалита на КТБ, най-голямата финансова рана в новата ни история, не е просто лоша идея. Това е цинизъм. Това е класическият синдром „твърде голям, за да фалира“, преведен на езика на кварталния рекет - „Ние държим хляба и ножа, затова не пипайте ножа, че ще ви спрем хляба“, коментира Любослав Костов.

Натиск върху българските производители и високи цени

В позицията се поставя акцент върху механизмите, чрез които големите пазарни играчи диктуват условията на българските земеделци и преработватели. Според автора на публикацията търговските обекти с милиардни обороти систематично притискат местния бизнес чрез система от допълнителни удръжки.

„Пчеличка, която извива ръцете на българския производител за „такса рафт“, „такса вход“ и „такса добро утро“. Пчеличка, която внася домати и мляко отвън, за да задуши родното земеделие, а после продава на българина с най-ниските доходи в ЕС на цени, пред които и германският пенсионер вдига вежди“, посочва Любослав Костов.

Той прави паралел с известната басня на Лафонтен, като отбелязва, че в нея щурецът поне е пеел цяло лято, без да заплашва мравката с икономически апокалипсис, когато настъпи зимата на сметките.

Двойният стандарт при намеса на регулаторите

Основен акцент в анализа е поведението на монополните и олигополните структури в момента, в който контролните органи започнат да прилагат закона. Костов обръща внимание на противоречието между пазарната реторика при генериране на печалби и социалните аргументи при установяване на нарушения.

„В съвременния капитализъм монополът и олигополът винаги се опитват да се представят за благотворителни дружества, веднага щом някой им поиска сметка. Когато печелят милиони и ги изнасят към централите си в чужбина, те са „невидимата ръка на свободния пазар“. Когато ги хванат в нарушение и КЗК си свърши работата, изведнъж стават „хората с храната“, без които слънцето няма да изгрее над Балкана“, категоричен е той.

Според него търговските гиганти не бива да бъркат търпението на българския потребител с безпомощност, нито да използват продоволствената сигурност като инструмент за сплашване на държавата.

Въздух за малките ферми и късите доставки

Вместо икономическа катастрофа, евентуалното оттегляне на чуждестранна верига, която отказва да спазва националното законодателство, би донесло реално оживление за местната икономика, смята Любослав Костов. Той подчертава ролята на стотиците малки родни стопанства, мандри, оранжерии и ферми, чиито собственици не участват в бизнес конференции, а започват работа в 4 часа сутринта, за да произвеждат истинска храна.

„И ако утре една верига реши да си тръгне, защото не иска да спазва правилата, пазарният вакуум няма да донесе ледена епоха. Ще донесе въздух. Въздух за българското производство, за късите вериги на доставки, за кварталните магазини и за нормалната конкуренция, в която печели качеството, а не този с най-дебелата тояга. България не е колония!“, завършва позицията си Любослав Костов.