Търговците на дребно не са основната причина за поскъпването у нас, разкрива доклад на ЕК

Земеделските производители в България получават лъвския пай от стойността на хранителните продукти, достигайки нива от около 50% от крайната цена. Това показва окончателният преглед на Европейската комисия (ЕК) върху прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики, публикуван в началото на месеца.

Данните разбиват популярни митове за разпределението на парите по агрохранителната верига. Докато в Европейския съюз (ЕС) средно фермерите получават едва 25 евроцента от всяко евро, платено от потребителя, в България и Румъния този дял е двойно по-висок.

Структура на цената в България

Анализът на ЕК, базиран на документ COM(2025)728, извежда на преден план спецификите на българския пазар. Високият дял на добавената стойност при фермерите се обяснява с относително по-голямото значение на първичното земеделие за формирането на цената у нас, в сравнение със страни с високоразвита хранителна индустрия.

Останалите 50% от стойността се разпределят между преработватели, търговци на едро и търговци на дребно. Докладът подчертава, че в България преработвателният бранш е силно фрагментиран, с по-нисък мащаб и производителност, което води до по-високи относителни разходи.

Ролята на търговците и инфлацията

Проучването на Брюксел не потвърждава тезата, че търговците на дребно са основният двигател на високите цени. Данните сочат, че те не усвояват непропорционално голям дял от стойността, особено в сравнение с други държави членки на ЕС.

Ценовият натиск в България се генерира предимно от ниската ефективност по веригата и високите трансакционни разходи. Експертите на комисията отбелязват, че ръстът на крайните потребителски цени е с много по-ниски темпове спрямо увеличението на цените на земеделската и преработената продукция през последните години, белязани от COVID-19 и войната в Украйна.

Проблемът с кооперирането

България се очертава като една от страните с най-ниска степен на организираност на производителите. Едва 3% от плодовете и зеленчуците у нас се реализират чрез регистрирани организации на производители. За сравнение, в Белгия този дял достига внушителните 85%. Липсата на сдружаване прави българските фермери по-уязвими на пазара и намалява тяхната конкурентоспособност, въпреки високия дял от крайната цена, който получават.

Строги санкции срещу нелоялни практики

Страната ни се отличава с едно от най-строгите законодателства в ЕС по отношение на нелоялните търговски практики. Според доклада, България е сред държавите с най-драконовски санкции и кратки срокове за плащане (до 30 дни). Въпреки това, нелоялни практики се наблюдават по цялата верига на доставките, като често купувачите – преработватели и търговци на едро, са сочени като извършители от страна на фермерите.