Ниските изкупни цени и липсата на вода за напояване обричат сектора в Югозападна България

Производството на тютюн в България е намаляло с над 90% през последните 10 години, а земеделците в сектора вече са на изчезване, съобщават от БНТ, като се позовават на данни от браншовите организации в страната. Основните причини за драстичния отлив са ниското заплащане, недостигът на субсидии, липсата на вода за напояване и обезлюдяването на малките населени места, където е концентриран този поминък. Въпреки тежките икономически условия в някои райони на Югозападна България все още има семейства, за които отглеждането на културата остава основно средство за препитание.

Драстичен спад в Горно и Долно Осеново

Планинските села Горно и Долно Осеново са сред малкото останали места в страната, където традиционният поминък все още се поддържа, но и там картината се променя бързо. Само за последните 5 години засетите с тютюн ниви в района са намалели с 80%.

Дългогодишният производител Десислава Кънчова си спомня, че през 2010 година е предавала на изкупвачите средно по 15 тона годишно. С течение на времето обаче изкупните цени падат, а заедно с тях се свиват и обработваните площи.

"5 декара тютюн гледам, около 1 тон давам, обаче не е платен, няма сметка. Едно време гледахме по 10 - 12 декара, понеже бяхме с децата, сега по-малко и останах сама, но тютюнът няма сметка и си на загуба", разказва тютюнопроизводителят Десислава Кънчова в ефира на БНТ.

Мащабът на срива се потвърждава и от местната власт. Докато в миналото целият район е разчитал на тази култура, днес добивите са паднали десетократно заради липсата на икономическа рентабилност за семействата.

"350 - 400 тона даваха тук цялото семейство тютюн, сега не повече от 30 - 40 тона. Парите, които изплащат на тютюнопроизводителите, са твърде малко и избягват хората да садят тютюн, много работа, малко пари", коментира кметът на село Долно Осеново Алекси Крънчов пред БНТ.

Цялата държава произвежда малко повече от една община в миналото

Статистиката на сдруженията на тютюнопроизводителите показва историческо свиване на сектора, който в миналото е изхранвал хиляди български семейства. Според браншовите данни днешният национален добив едва надхвърля количествата, които преди години е осигурявала само една отделна община.

"В сравнение с годините помним много добре в сравнение с община Сатовча произвеждаше около 1500 - 1700 тона тютюн, към момента цялата държава е около 2500, което се вижда каква рязка промяна", посочва Арбен Мименов от Сдружението на производителите на ориенталския тютюн в България.

Въпреки негативната статистика в сектора се забелязват и първи плахи признаци на раздвижване. Част от българите, които вече не намират сигурно препитание в чужбина, се завръщат по родните си места и отново проявяват интерес към земеделието.

"Има хора, които вече в чужбина не намират препитание идват тук и питат за тютюна, за цените. Поне две семейства, които познавам заложиха повече декари тютюн, като наеха работна ръка за да могат да го произвеждат, обработват и реализират", допълва Арбен Мименов.

Проблемът с напояването спъва възраждането на поминъка

Очакванията на бранша са негативната тенденция постепенно да се обърне и производството да отбележи лек ръст, но пред земеделците стои още една сериозна пречка. Липсата на вода за поливане създава все по-големи трудности за стопаните в региона.

Земеделските земи, които се намират далеч от естествени водоизточници като реки и дерета или нямат изградени канали на дружеството Напоителни системи, от години остават занемарени и пустеят. Според представителите на сектора, ако държавата и общините намерят общо решение за възстановяване на поливната инфраструктура, тютюнопроизводството в България има шанс макар и бавно да тръгне отново нагоре.