Икономистът разкритикува липсата на структурни реформи в новия проектобюджет

Обявеният от правителството пакет от мерки за два милиарда евро в подкрепа на бизнеса и домакинствата крие сериозен риск от натрупване на нови държавни дългове, които ще бъдат платени от следващите поколения. Това коментира икономистът Георги Ганев в студиото на предаването „Денят на живо" по NOVA. Според него кабинетът предприема стъпки за изплащане на компенсации, без да е направил достатъчно задълбочена предварителна оценка на дългосрочните разходи и реалните последствия за икономиката.

Рисковете зад пакета от два милиарда евро

Финансовият експерт обърна специално внимание на източниците, от които държавата планира да осигури средствата за новите мерки. По думите му използването на ресурс от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" и Българската банка за развитие поставя сериозни въпроси относно дългосрочната устойчивост на избрания финансов подход.

„Трудната част от решението не беше съобщена. Беше казано откъде ще дойдат парите, но все пак става дума за ограничен ресурс", посочи Георги Ганев в ефира на телевизията.

Икономистът изрази сериозни съмнения и относно реалната ефективност на самите държавни субсидии. Според него директното раздаване на средства не решава структурните проблеми на предприятията, а напротив — може да отслаби техните естествени стимули да инвестират в енергийна ефективност и да повишават своята конкурентоспособност. Той подчерта, че подобни мащабни мерки трябва да бъдат много добре подготвени и задължително да се предхождат от точна оценка на въздействието.

Липса на реформи в бюджета и критика към мерките за ТЕЛК

В анализа си на предлагания проектобюджет Георги Ганев го определи като лишен от съществени структурни реформи. Според него в основния финансов план на държавата липсват достатъчно амбициозни промени в ключови сектори като социалното подпомагане, здравеопазването и земеделието. Експертът отправи остра критика към действащата система за субсидиране в селското стопанство, която по думите му е силно изкривена в полза на зърнопроизводството.

Особено внимание в разговора беше отделено на една от най-болезнените обществени теми — реформата в системата на ТЕЛК и промените около предоставянето на лична помощ. Според икономиста механичното спиране на плащанията удря директно по най-уязвимите граждани, вместо да пресече реалните злоупотреби.

„Например заявлението, че за личната помощ, която беше дадена, се замразяват всички помощи. В някои от тези случаи става дума за чиста корупция и злоупотреба с публични ресурси, за лъжа и измама. Други обаче са свързани с наистина сериозни житейски проблеми, за решаването на които всъщност е създадено това законодателство. Замразяването на всички плащания, включително и на тези за хората, които действително се нуждаят от тях, може би е най-лесният подход. Но истинската борба с корупцията, която не се забелязва при подобни действия, липсва в тази реформа", категоричен е Георги Ганев.

Пенсионната система и данъкът върху свръхпечалбите

По отношение на цялостната система за социално подпомагане у нас икономистът отбеляза, че тя не е достатъчно добре насочена към хората, които действително се нуждаят от подкрепа.

„Но по-доброто ѝ насочване ще изисква политическа битка, защото ще има отпор", подчерта гостът в студиото на „Денят на живо".

В частта за пенсионната политика Георги Ганев настоя за ясно и категорично разграничаване на чисто социалните плащания от реалните осигурителни пенсии, така че държавните помощи да достигат единствено до реално нуждаещите се граждани.

В края на своя коментар икономистът разкритикува остро и лансираната идея за допълнително облагане на свръхпечалбите, като я определи като „пълно безумие". Той аргументира позицията си с правилото, че временни данъчни мерки не могат да служат като устойчив източник за финансиране на постоянни държавни разходи.

„Първо трябва да се мисли, може би седем пъти да се мисли, и чак тогава да се реже", заключи икономистът.