Четирима шофьори са спирали трафика с фенери в мъглата на магистрала Тракия

Професионалният шофьор Константин Атанасов и още трима мъже излязоха с включени фенери на телефоните си срещу движението на автомагистрала „Тракия“ край Ямбол, за да спрат летящите в гъстата мъгла автомобили и да предотвратят нови сблъсъци след тежката верижна катастрофа с 11 жертви от вторник, заяви самият Константин Атанасов в ефира на предаването „Тази сутрин“ по bTV. В продължение на 20 минути до идването на полицейските патрули доброволците сами са отбили десетки коли и тежкотоварни камиони, които са се приближавали с висока скорост към мястото на трагедията без никаква видимост.

Стена от мъгла и реакция за секунди

Константин Атанасов има близо 30 години опит зад волана като професионален шофьор и всеки ден изминава по около 500 километра из страната. Във вторник той пътува с буса си по маршрута от Бургас към Казанлък, когато попада в капана на рязко падналата мъгла в участъка край Ямбол.

„Видимостта беше около 100-ина метра и точно на Шумен – Ямбол, като отсечено с нож беше, стана доста плътна мъглата. Карах на темпомат и намалих. Стори ми се недостатъчно намаляването. Втори път намалих до около 75 километра в час и видях хора да махат точно след моста. Отбих в аварийната лента и веднага излязох от буса. Дори не го изгасих – ръчна, аварийни. И започнах и аз да махам. Линейките се чуваха отвсякъде, по-бързо не можеха да дойдат според мен“, разказва Константин Атанасов.

Осъзнавайки, че в гъстата пелена следващите автомобили няма как да видят смачканите коли на пътя, той и още трима мъже пускат фенерчетата на мобилните си телефони и тръгват пеша срещу идващия трафик. Целта им е да осигурят поне 200 метра спирачна дистанция преди епицентъра на верижния удар.

„Идваха като бомби – и камиони, и коли със страшна скорост. Камионите караха с 90 километра в час, а пък колите – със 140 километра в час. Нямаше никакво притеснение за това, че има гъста мъгла. Хората си караха или-или“, описва ситуацията опитният шофьор.

Между два камиона в насрещното

С всяка изминала минута опашката от спрени превозни средства расте, което принуждава мъжете да се изтеглят все по-назад по платното. Самият Атанасов извървява между километър и километър и половина в обратна посока, за да предупреждава пристигащите на групи от по пет-шест автомобила шофьори.

„В началото бяхме четирима души. Постепенно останахме трима, двама и само аз накрая. Стана и опасно, защото тези, които излизат от Ямбол, за да се включат в магистралата, и тези, които пътуват по магистралата, точно там се събират и ти си между два камиона. И се опитваш да спреш и двата, защото и двата ще се нанижат във верижната катастрофа“, споделя мъжът.

Въпреки огромния риск за собствения им живот, четиримата успяват да спрат всички приближаващи коли, без да се стигне до нито един допълнителен удар в края на колоната. Докато маха с фенера на пътя, Атанасов подава сигнал и на спешния телефон 112 с въпрос кога патрулите ще преградят трасето. Точно 20 минути след обаждането му полицията отцепва движението по магистралата.

Картина като от война и агресия на пътя

След като трафикът е официално спрян, Константин Атанасов отива до самата зона на верижния сблъсък, където спасителните екипи вече се борят за живота на пострадалите. По случая вече се води мащабно разследване с разпити на над 100 свидетели и над 50 назначени експертизи.

„После ходих до епицентъра на събитието, просто беше потресаващо там. Никога не съм виждал такова нещо – война! Все по-зли стават катастрофите“, казва шофьорът. По думите му ударите са били толкова тежки, че обикновените хора с подръчни инструменти не са могли да огънат смачканите ламарини, за да извадят затиснатите пътници, и се е изисквала намесата на специализирани екипи, лекари и парамедици.

„Не беше за първа помощ, не че не съм искал да дам, но по-важно беше още повече жертви да не станат, защото нямаше кой да ги спира тези хора, които летят“, категоричен е Атанасов.

Според професионалния шофьор основната причина за трагедията е човешка грешка, комбинирана с агресия и пълно подценяване на метеорологичните условия. Дори минути преди катастрофата той е станал свидетел на рискови маневри при нулева видимост.

„Имаше хора, които изпреварваха с много висока скорост и зад тях такива, които ги натискат с мигач. Имам предвид на метър дистанция и иска да го изпревари, тоест това говоря за над 140 километра в час“, посочва очевидецът.

Той обръща внимание на огромната разлика в скоростта между отделните участници в движението при навлизане в мъгла: „Кой да понесе отговорност?! Никой няма да ви дойде да ви каже на ухото: „Карай по-внимателно, защото мъгла има и ще се удариш“. Те си мислят, че няма нищо на пътя и ето – явно има. Може някой да кара с 50, което е разрешено, минимална скорост на магистралата. А друг със 140 да влезе в него, защото няма видимост, не може да реагира. Не всички коли имат камери, с които виждат в мъглата и спират сами“.

Въпреки десетките спасени животи на магистралата, Константин Атанасов не възприема постъпката си като геройство, но изпитва удовлетворение, че е успял да помогне в критичния момент. „Според мен всичко беше висока скорост, непреценена ситуация за много гъста мъгла. И в по-гъста мъгла съм карал, може да се шофира, просто трябва да се внимава“, заключава той.