Институтът критикува плана за дигитални табла за милиони евро след катастрофата на автомагистрала „Тракия“

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) настоява министър-председателят незабавно да обяви открит конкурс за разработване на цялостна концепция за управление на риска по пътищата, съобщават от организацията. Реакцията на експертите идва след тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ и последвалите правителствени заявки за инвестиране на десетки милиони евро в динамични информационни табла и нови дигитални системи за трафика. Според специалистите властта отново опитва да прикрие системната криза в сектора с изолирани технологични покупки, без никой да носи персонална отговорност за намаляването на жертвите.

Капанът на средната скорост и съмненията в измерването

От неправителствената организация правят пряк паралел със ситуацията от миналата година по време на правителството на Росен Желязков. Тогава след поредица от тежки пътни инциденти управляващите представиха въвеждането на контрола на средната скорост като решаваща мярка срещу войната по пътищата.

„Институтът за пътна безопасност беше единственият, който категорично оспори този подход. Не защото сме против контрола на средната скорост – напротив, той може да бъде полезен инструмент. Ние възразихме срещу начина, по който беше въведен: чрез адаптиране на съществуващи системи, без необходимата цялостна техническа, метрологична и организационна подготовка и без ясна концепция за управление на риска“, посочват експертите в своето становище.

Според анализа на организацията днес системата за средна скорост не изпълнява ролята си на реален инструмент за безопасност, а на практика служи основно за събиране на приходи от глоби във Фонд „Пътна безопасност“. Към позицията си от института прилагат и специално изследване, базирано на официални отговори и Решение № 78-03-8 от 9 септември 2026 година на Българския институт по метрология. Данните в него поставят сериозни въпроси относно метрологичната гаранция на уредите, синхронизацията, целостта на данните и отговорността за крайния резултат при засичането на шофьорите.

Десетки милиони евро без отговорност за резултата

След последната трагедия на автомагистрала „Тракия“ управляващите отново демонстрират извънредна медийна активност и създават очаквания, че технологичното надграждане на инфраструктурата автоматично ще спре катастрофите, предупреждават от ИПБ. Специалистите подчертават, че нито камерите, нито средната скорост, нито динамичните табла могат самостоятелно да намалят травматизма, ако не са част от професионално управлявана система.

„Най-големият проблем на България не е липсата на технологии. Проблемът е липсата на отговорно управление. През годините правителствата отказват да изградят професионален и постоянно действащ управленски екип, който да носи отговорност за състоянието на пътната безопасност. Вместо това се създават отделни проекти, усвояват се публични средства и след всяка следваща трагедия се обявява нова технологична инициатива“, категорични са от института.

Експертите предупреждават, че под натиска на общественото възмущение и политическата нужда да се демонстрира загриженост предстои да бъдат похарчени нови десетки милиони евро. В същото време в държавата липсва ясно определен субект, който да носи лична и институционална отговорност, ако след поредните скъпи покупки броят на загиналите по пътищата не намалее. Именно тази празнота позволява публичният ресурс да се разходва без измерим ефект и без последствия за управляващите.

Пет конкретни стъпки вместо пиар кампании

За да се прекъсне порочният кръг от скъпи поръчки след всяка тежка катастрофа, от Института за пътна безопасност настояват новата национална концепция за управление на риска да бъде възложена чрез открит конкурс и да включва пет задължителни елемента. На първо място документът трябва да посочи конкретен субект и ръководен екип с ясни правомощия, които да отговарят за крайния резултат.

Наред с това концепцията трябва да въведе механизми за ежедневно управление и оценка на риска, конкретни цели за намаляване на жертвите и ранените, както и точни срокове с измерими показатели за ефективност. Петото изискване на експертите е създаването на механизъм за реален публичен контрол върху харченето на парите и постигнатите резултати.

„България няма нужда от поредната скъпа технологична илюзия. Има нужда от управление, професионализъм и персонална отговорност. Пътната безопасност не е PR кампания. Тя е ежедневно управление на риска и отговорност за човешкия живот“, завършва позицията на Института за пътна безопасност.