Правителството надценява приходите от данъка върху свръхпечалбата с близо 600 милиона евро

Проектът за държавен бюджет за 2027 година е разчетен без никакви буфери и дори минимално отклонение от 200 до 300 милиона евро на годишна база може да провали заложените цели и да доведе до нови санкции за страната. За този риск предупреди бившият заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Острата му оценка идва часове след като Народното събрание одобри на първо четене спорния данък от 33% върху свръхпечалбите, от който управляващите разчитат да запушат дупката в хазната с 800 милиона евро - сума, която според икономиста е математически невъзможно да бъде събрана.

Игра на ръба на бръснача до 2029 година

Основната траектория на публичните финанси през следващите няколко години е строго предопределена от факта, че България се намира в процедура по свръхдефицит. Според Любомир Дацов успехът на всяко управление до 2029 година, когато процедурата трябва да приключи с конкретен резултат, ще се измерва по това дали успява да свие дефицита в рамките на европейските изисквания и по какъв точно начин постига тази консолидация. От избрания подход зависи дали икономиката ще премине към устойчив растеж, или отново ще разчита на инфлацията, за да връзва сметките.

Финансистът призна, че управляващите правят опит да сменят посоката под натиска на външните фактори, но определи действията им като бавни и крайно недостатъчни.

"Трябва да бъдат поздравени, че дават мигач, че ще се движат в правилната посока. Но това е игра на ръба на ножа", коментира Любомир Дацов.

По думите му план-сметката за 2027 година е толкова изпилена, че при минаващите през бюджета десетки милиарди евро само едно малко разминаване от 200-300 милиона евро годишно автоматично ще извади страната от заложените критерии. Като реални външни заплахи пред изпълнението на бюджета той посочи международната икономическа конюнктура, движенията в цените на петрола, състоянието на индустриите и световните цени на храните, които директно влияят върху вътрешната инфлация. При подобно отклонение България ще бъде изправена или пред финансови санкции, или пред ново преизчисляване на показателите в посока на още по-строго затягане на коланите.

Скрити капитализации и нов дълг вместо реформи

Сериозно притеснение във Фискалния съвет буди самата структура на предложените мерки. Според представената от правителството на премиера Румен Радев и финансовия министър Гълъб Донев рамка дефицитът за 2027 година е фиксиран на 3,5% от брутния вътрешен продукт, или близо 5 милиарда евро (4,907 милиарда евро). Любомир Дацов обаче обърна внимание, че цялата консолидация се крепи на еднократни мерки в приходната част и на орязване на капиталовите разходи, докато текущите разходи остават непокътнати.

Тъй като правителството не предвижда приватизация, единственият източник за покриване на този дефицит остава поемането на нов държавен дълг. Икономистът разкри и важен детайл в сметките - планираният за догодина нов дълг (8,6 милиарда евро брутни емисии) надхвърля размера на самия дефицит, дори след приспадане на плащанията по стари задължения.

"Това, което се планира, е малко по-високо, което означава, че планират някакви капитализации. И то си е написано, че планират такива неща - увеличаване на капитала на определени държавни дружества, подпомагане на предприятията, реализиране на различни програми", обясни членът на Фискалния съвет.

По отношение на политическия дебат в парламента, където управляващото мнозинство от 131 депутати среща остра съпротива от опозицията, Дацов бе категоричен, че липсата на смели реформи не може да се оправдава с политическите опоненти. Според него властта се води единствено от страха да не загуби одобрение по чувствителни социални теми, каквито са пенсиите и дискусиите около преструктурирането на втория пенсионен стълб.

Илюзията със съкращенията в администрацията

"Големият проблем е, че няма видима реформа през бюджета", заяви Любомир Дацов и подложи на критика обявеното от кабинета намаляване на администрацията с малко над 5000 щатни бройки.

Като се позова на данните от доклада на Сметната палата, експертът припомни, че от 2020 година насам държавната администрация е набъбнала с около 11 000 бройки, а към момента незаетите щатни места в нея са приблизително 12 000. Така планираното съкращение от около 5000 души дори не достига половината от съществуващите кухи щатове.

Дацов представи и по-широка картина на целия публичен сектор, който включва не само чиновниците, но и военните, полицаите, учителите, лекарите и общинските служители. Ако днес България трябва да поддържа същото съотношение между заетите в публичния сектор и броя на населението, каквото е имала през 2005 година при средноевропейски индикатори, в системата би трябвало да работят с 90 000 души по-малко.

В същото време механичното рязане на бройки не решава кадровия глад по места. В редица малки общини държавните служби са единственият работодател поради липсата на реален бизнес, но въпреки това кметовете не могат да намерят подготвени кадри за ключови позиции като главен архитект. Истинското решение според икономиста минава през ново райониране и укрупняване на общините, каквото обаче изобщо не фигурира в управленската програма на кабинета.

Дупка от близо 600 милиона евро при данъка върху свръхпечалбата

Най-сериозният сблъсък в числата между Министерството на финансите и Фискалния съвет е по отношение на приетия на първо четене еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата за 2027 година. Новият налог ще засегне шест сектора - банки, застрахователни компании, телекоми, дружества за бързи кредити, обменни бюра и големи търговци на хранителни стоки с годишни нетни приходи от продажби над 5 милиона евро.

Според разчетите на правителството мярката трябва да донесе 800 милиона евро в бюджета догодина. Математическият модел на Фискалния съвет обаче показва близо четири пъти по-ниска събираемост.

"Правителството очаква 800 милиона евро. Нашите оценки са за приблизително 211 милиона. Просто няма такива печалби в икономиката и в това, което те планират. Изчисленията показват, че печалбата трябва да скочи не знам колко пъти, за да се получат тези данни", предупреди Любомир Дацов.

Той допълни, че математическият анализ на всички подобни извънредни данъчни мерки през последните 25 години показва средна ефективност едва между 10% и 40%, а в последните години те дори носят обратен ефект за икономиката. Според бившия заместник-министър на финансите частният бизнес не е длъжен да проявява солидарност и да плаща сметката за политиката на правителствата, които през годините са раздували несъразмерно държавните разходи, без да преразпределят ресурс към реалната икономика.

"Правенето на грешки от милиарди и от милиони в рамките на един много къс период не вдъхва доверие в капацитета на хората, които го предлагат, и политиката, която стои зад това нещо", обобщи Дацов и прогнозира, че дори между първо и второ четене в пленарната зала философията на Бюджет 2027 няма да претърпи съществена промяна.