Икономистът разкритикува новия данък за търговците на храни

Предложеният от правителството проектобюджет за 2027 година крие сериозен риск от икономическа рецесия и обедняване на населението, предупреди Владислав Панев от „Демократична България" в студиото на предаването „Лице в лице" по bTV. Според народния представител заложените промени в данъчното облагане, по-високите осигурителни прагове и разширеният обхват на данъка върху свръхпечалбите ще изтеглят свеж ресурс от бизнеса в момент, когато българската индустрия вече отчита сериозно свиване.

По думите на политика икономическият растеж на страната се опира на два основни двигателя — вътрешното потребление и инвестициите. През последните няколко години обаче държавата разчита почти изцяло на потреблението, стимулирано чрез разходи от хазната.

„Ръстът на заплатите в държавния сектор изпревари многократно ръста на производителността на труда. Това доведе до значителен ръст на вноса и търговския дефицит", посочи Владислав Панев в ефира на bTV.

Спад в индустрията и натиск върху бизнеса

Докато потреблението расте за сметка на вносни стоки, вторият ключов двигател на икономиката — инвестициите и реалното производство, остава на заден план. Депутатът се позова на статистическите данни за септември, според които индустриалното производство в България бележи спад от 8,9% на годишна база.

„За да се възобнови това производство, ние имаме нужда от силен частен сектор, който да произвежда", заяви гостът в предаването „Лице в лице".

Според него планираното вдигане на осигурителните прагове и промените в данъчната политика ще постигнат точно обратния ефект. Вместо компаниите да реинвестират средствата си в модернизация и нови работни места, държавата ще изземе този капитал, за да покрива текущите си разходи.

Данък „свръхпечалба" за храните, но не и за горивата

Специален акцент в критиките към финансовата рамка за 2027 година падна върху намерението за въвеждане на данък върху свръхпечалбите в сектора на храните. Според Владислав Панев първоначалната идея на мярката е била да засегне единствено големите търговски вериги, но впоследствие обхватът е бил драстично разширен до всички търговци на хранителни стоки с годишен оборот над 5 милиона евро.

„Ние облагаме много по-широк кръг търговци с данък свръхпечалба, отколкото първоначално беше замислено", коментира народният представител. Той изрази опасения, че разширените правомощия на контролните органи могат да се използват избирателно и произволно за натиск срещу конкретни фирми в бранша.

В същото време Панев обърна внимание на факта, че рафинерията „Лукойл Нефтохим" остава изцяло извън обхвата на предлагания нов налог, въпреки че по думите му печалбите от преработката на дизелово гориво остават значителни.

Външните рискове и състоянието на „Булгаргаз"

Вътрешните бюджетни дисбаланси се развиват на фона на влошаваща се международна среда, предупреди още депутатът. Като основни заплахи за българската икономика той очерта военните конфликти, нарушения стопански оборот в Черноморския регион, високите лихвени равнища и тежката задлъжнялост на водещи държави от еврозоната.

„Когато такава икономика като френската се закашля, тук идва пневмония. Това е големият проблем", образно описа ситуацията Панев в студиото на bTV. Според него при навлизане в рецесия приходите в хазната ще се окажат много по-ниски от планираните на хартия, докато разходите за социални плащания и подпомагане неизбежно ще скочат.

По отношение на поскъпването на природния газ и очакванията за държавни компенсации за битовите потребители, представителят на „Демократична България" бе категоричен, че финансовото състояние на обществения доставчик не позволява подобни буфери.

„Булгаргаз е в състояние на технически фалит. За това говорим от няколко години", заяви Владислав Панев. По думите му задълженията на държавното дружество вече надхвърлят неговите активи, а голяма част от натрупаните вземания са практически несъбираеми. „Откъде пари за компенсации? Когато си източил енергийните компании, не остава откъде", допълни той.

Като дългосрочно решение за ограничаване на злоупотребите и подобряване на финансовата дисциплина Панев предложи държавата да свие разходите си, да спре с допълнителното облагане на инвеститорите и да листва миноритарни дялове от държавни и регионални дружества на фондовата борса, за да осигури реален граждански и пазарен контрол върху управлението им.