Бившият премиер разкритикува финансовата рамка на кабинета

Заложените от правителството параметри в проектобюджета за 2027 година свиват инвестициите и покупателната способност на гражданите, което може да вкара страната в икономическа рецесия. Това заяви съпредседателят и председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната" Николай Денков в студиото на предаването „Още от деня" по БНТ.

Повод за острата позиция на бившия министър-председател стана публичното представяне на финансовата рамка по-рано през деня, по време на което премиерът Румен Радев оприличи състоянието на държавните финанси на тежък камион с отказали спирачки, чиято посока кабинетът трябва да промени. Според Николай Денков обаче пълната отговорност за управлението и посоката на този камион се носи единствено от настоящата изпълнителна власт.

„Първо да почнем оттам, че това е техният бюджет следователно, но камиона те го управляват и накъде отива зависи от тях", коментира Николай Денков в ефира на обществената телевизия.

Спор за държавния дълг и парите за наука

Бившият премиер отхвърли обвиненията на управляващите, че предходните редовни кабинети на коалицията са завещали тежко финансово наследство. Той припомни, че през 2024 година държавният дълг се е задържал на ниво от 24% от брутния вътрешен продукт, докато новите разчети на властта предвиждат показателят да премине границата от 30%.

„В момента те са над 30% за следващата година и това си е тяхно постижение от тази и от следващата година, което предлагат. Второто, което се вижда, е, че заемите, които ще вземат, са в пъти, два пъти и половина пъти по-високи от тези, които ние вземахме през тези последни три години, в които управлявахме", посочи народният представител.

Като конкретен пример за манипулативно поднасяне на числата пред обществото Николай Денков открои финансирането за научна дейност. По думите му министър-председателят се е похвалил с почти двойно увеличение на средствата за сектора — от 35 милиона евро на 62,5 милиона евро, но е спестил факта, че преди това сумата е била орязана от 55 милиона на 35 милиона евро през настоящата година. Така общият ресурс за наука за периода 2026–2027 година реално остава по-малък спрямо средствата, отпуснати през 2024 и 2025 година.

Опозиционният лидер разкритикува и самия подход на правителството да организира публично представяне на бюджета преди официалното публикуване на конкретните финансови таблици и тригодишната макроикономическа прогноза.

„Разбирате, че така не се представя бюджет. Бюджетът се представя, когато са публикувани. Ето го бюджета, ето го тригодишната прогноза. Всички предварително поглеждат за какво става дума и едва тогава се прави публичното шоу. Защото това, което видяхме днес, е малко като в римската максима „Хляб и зрелище". Зрелището беше впечатляващо, но хлябът всъщност е тук в числата", каза още гостът в студиото на БНТ.

Обедняване, инфлация и риск от икономически спад

Според анализа на „Продължаваме промяната" най-голямата опасност в новата финансова рамка идва от комбинацията между бързо растящ външен дълг и орязване на капиталовата програма на държавата. Николай Денков предупреди, че заложените темпове на ръст на доходите не успяват да компенсират поскъпването на живота.

„Увеличението на заплатите е по-ниско от инфлацията. Увеличението на пенсиите е по-ниско от увеличението на линията на бедност. С други думи, броят на пенсионерите, които ще отидат под линията на бедност, вероятно ще се удвои от това, което ни е представено като бюджет", прогнозира бившият премиер.

Той подчерта, че едновременното свиване на потреблението на домакинствата и на държавните инвестиции неизбежно води до икономическо охлаждане.

„Когато имате намалена покупателна способност и намалите съществено инвестициите, това, което ни се обяснява в този бюджет, всъщност икономическата логика показва, че държавата ще изпадне в рецесия. Така че следващите дни ние трябва да разберем как държавата си представя да избегне изпадането в рецесия в рамките на половин година, ако почне да изпълнява този бюджет по този начин", допълни Николай Денков.

В отговор на тезата на кабинета, че ръстът на възнагражденията е основният двигател на инфлацията, той напомни за антикризисните политики от 2021 и 2022 година. Според него управляващите умишлено пренебрегват влиянието на по-скъпия ток, природен газ и транспорт върху крайните цени. Като работещ инструмент за овладяване на този натиск той посочи механизмите за компенсации на бизнеса чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система", които не позволяват енергийните разходи да се калкулират директно в цените на стоките.

Докладите на Сметната палата и изборът на Висш съдебен съвет

В разговора беше засегната и темата за одитните констатации на Сметната палата относно управлението на публичните финанси през последните години. Николай Денков настоя да се прави ясно разграничение между отделните правителства, като прехвърли отговорността за рязкото раздуване на държавните разходи върху кабинета с премиер Росен Желязков.

„Ако направите сравнение какви заеми са вземани, как е стоял дългът към брутния вътрешен продукт, ще видите, че до 24-та година няма проблем. Няма проблем и в одитите на Сметната палата до тогава. Този взрив, който се получи на разходите, и там трябва вече да се гледа кой е виновен за този взрив, това е в управлението на Желязков", заяви представителят на опозицията.

Въпреки острите бюджетни спорове между управляващи и опозиция в Народното събрание, от „Продължаваме промяната" декларират готовност за конструктивен диалог при попълването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, за което Конституцията изисква квалифицирано мнозинство от две трети. След приключилите през тази седмица изслушвания на номинираните юристи парламентарната група предстои да направи своя окончателен преглед.

„Има хора, които са предложени, върви процедура, минаха изслушванията, слава Богу, тази седмица. Следващата седмица ще ги огледаме при нас и за всеки, който отговаря на изискванията, ние сме готови да гласуваме "за", увери Николай Денков, като уточни, че партията му не поставя предварителни политически условия извън професионалните качества на кандидатите, преминали през публичната процедура.