Издръжката на администрацията скача с половин милиард въпреки обещаната оптимизация

Заложеното намаляване на дефицита до 4,3% в проектобюджета за 2027 година не води до устойчиво оздравяване на публичните финанси, тъй като тежестта пада върху бизнеса и гражданите чрез събиране на повече приходи, а не чрез реално свиване на държавните харчове. Това заяви икономистът и бивш вицепремиер Лидия Шулева в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV. Според нейния анализ държавният дълг продължава да расте, хазната разчита на еднократни постъпления, а парите за капиталови инвестиции се орязват.

Основният дисбаланс във финансовата рамка идва от подхода на правителството да търси повече постъпления, вместо да ограничи собствените си разходи.

„Предвидени са 1 милиард и 940 милиона допълнителни приходи срещу само 57 милиона намаляване на разходите“, посочи Лидия Шулева в ефира на bTV.

По думите ѝ това съотношение ясно доказва, че опитите за балансиране на хазната ще бъдат платени пряко от предприятията и домакинствата.

Илюзията със съкращенията и рискът от 800 милиона

Макар в бюджетния план да са записани отделни икономии — включително около 220 милиона от разходи, свързани с експертните лекарски комисии (ТЕЛК), както и 200 милиона от силовите ведомства — ефектът от тях на практика се заличава от други увеличения. Въпреки заявените намерения за оптимизация на държавния апарат, издръжката на администрацията реално нараства с около половин милиард, отбеляза икономистът.

„Свиването на разходите остава основното предизвикателство пред това правителство“, подчерта Лидия Шулева.

Сериозна въпросителна пред изпълнението на приходната част поставя планираният данък върху свръхпечалбите, от който правителството очаква да събере около 800 милиона. Според бившия вицепремиер липсва яснота какво ще предприеме държавата, ако тази целева сума се окаже непостижима.

„Би трябвало да видим в бюджета резервен план, ако тези 800 милиона не могат да бъдат постигнати“, заяви Лидия Шулева.

Тя настоя да се изясни механизмът, по който ще се третират печалбите, когато компаниите ги влагат обратно в собственото си производство и модернизация.

„Ако ние ограничим инвестициите, тогава какво постигаме? Нормално е, когато имаш печалби, да ги реинвестираш“, коментира гостът в студиото на bTV.

Орязани инвестиции и разминаване в инфлацията

Допълнително притеснение в проектобюджета буди предвиденото свиване на капиталовите инвестиции с почти един процентен пункт от брутния вътрешен продукт на страната. Според Лидия Шулева управляващите дължат обяснение дали този спад се дължи на приключването на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, или зад него стоят други икономически фактори.

Сериозно разминаване се очертава и при прогнозите за поскъпването на живота през 2027 година. В правителствения план е заложена инфлация от 4%, докато цитираната от Лидия Шулева есенна прогноза на Международния валутен фонд предвижда инфлацията в България да достигне 4,9%.

По думите ѝ едно по-високо поскъпване ще окаже двоен ефект — от една страна ще удари пряко покупателната способност на семействата, но от друга ще напълни хазната с повече приходи от данък върху добавената стойност и акцизи. Икономистът допусна, че официалната правителствена прогноза за инфлацията може да е умишлено подценена.

Данъчни облекчения за деца и спорът за доходите

Въпреки острите критики към разходната част, Лидия Шулева открои като положителна стъпка заложените данъчни облекчения за семействата с деца. Възможността родителите да си възстановят платен данък или предварително да бъдат освободени от него ще остави реален финансов ресурс в домакинствата. При обсъжданото облекчение от около 600 евро на дете, едно семейство с две деца би получило осезаемо намаление на данъчната тежест върху трудовите си доходи.

„Това на практика оставя много повече средства в семейството, особено в нискодоходните“, посочи Лидия Шулева и определи мярката като пряка инвестиция с положителен демографски ефект. „Аз съм много за това да се дават данъчни преференции за деца, защото това е наистина един стимул и за семействата да отглеждат децата, и за развитието на самите деца“, допълни тя.

По отношение на минималната работна заплата икономистът оцени новия подход за нейното определяне като по-добър от досегашния. Тя обаче предупреди, че общата цел на държавата, бизнеса и синдикатите трябва да бъде свиването на дела на работещите на най-ниското възнаграждение.

„Не може една държава, която е в Европейския съюз, да има почти половин милион българи на минимална работна заплата“, заяви Лидия Шулева.

Според нея част от тези служители вероятно получават недекларирани суми на ръка, но дългосрочното решение изисква инвестиции в повишаване на квалификацията им. Същевременно тя настоя да се прекрати практиката редица социални плащания да се обвързват автоматично с минималната заплата, тъй като това надува социалните разходи без ясен реален ефект.

Относно планираното вдигане на максималния осигурителен доход, което среща отпор от работодателските организации, Лидия Шулева зае балансирана позиция. Макар мярката да оскъпява труда в краткосрочен план, тя отваря врата за по-високи пенсии в бъдеще.

„Максималният осигурителен доход дава и права“, подчерта икономистът и напомни, че в редица европейски държави осигурителните вноски се начисляват върху пълния размер на заплатите, което гарантира по-високи пенсионни доходи след края на трудовия път.