Търговска верига плаши с трусове след глоба от 75 милиона евро

Системно поскъпване на хранителните продукти от октомври 2025 година досега няма, а средната стойност на малката потребителска кошница в страната е 52,07 евро, сочат данните от форум на Сдружението за модерна търговия и платформата за ценови мониторинг merim.bg, цитирани от bTV. Въпреки отчетената от големите търговски вериги стабилност при основните храни, реалните разходи на домакинствата за седмичен пазар вече достигат близо двойни стойности спрямо периода преди въвеждането на единната европейска валута, а напрежението между бизнеса и държавата ескалира заради наложена санкция от 75 милиона евро.

Регионалната ножица и двойните сметки на касата

Статистиката на търговските вериги показва сериозни териториални разлики в цените на основните хранителни продукти. Най-скъпо пазаруват жителите на София, където малката потребителска кошница струва средно 55,95 евро. На обратния полюс е Монтана с отчетена стойност от 48,04 евро — разлика от почти 8 евро за едни и същи базови продукти.

Над средното за страната ниво се нареждат още Варна с 55,20 евро, Кърджали с 54,40 евро и Пловдив с 53,20 евро. По-евтино спрямо националния показател излиза пазаруването във Видин с 51,90 евро, Перник с 51,70 евро и Ямбол с 50,50 евро, като по-ниски стойности се отчитат също в областите Шумен, Търговище и Плевен.

Сухите числа от мониторинга на супермаркетите обаче се разминават с прекия опит на купувачите. Росица Григорова пазарува всяка седмица от голяма търговска верига в столицата за четирима възрастни в семейството си. Макар да не следи методологията на официалната статистика, тя вижда постоянно движение на етикетите нагоре при всяко посещение в магазина.

"Пазарувам едни и същи неща. И виждам как всяка седмица цените се повишават – с по 5, по 10 цента", казва Росица Григорова. Преди преминаването към еврото седмичният пазар на семейството е струвал между 50 и 55 евро (100–110 лева по стария курс), докато сега сумата на касовата бележка е почти двойна.

"Това, което съм купила, в момента е 95 евро. Това е нещо, което ще ми стигне няколко дни. Сирене, кашкавал, тоалетна хартия, олио, айсберг", разказва столичната потребителка.

В Монтана, където официално се отчита най-евтината потребителска кошница в България, поскъпването води до свиване на самото потребление. За местната жителка Петрана Колова списъкът с покупки вече е сведен до абсолютния минимум за оцеляване.

"Хляб, сирене, яйца – това", споделя Петрана Колова. Според нейните лични изчисления всички стоки в магазините са поскъпнали с около 10 процента.

"Има поскъпване и на млечните, и на колбасите, почти на всички стоки. За съжаление… Може би в Монтана по-малко, на други места повече и затова така се получава", коментира жената.

От Сдружението за модерна търговия контрират, че инфлационният натиск идва основно от сектора на услугите и транспортните разходи, а не от ценовата политика на магазините.

"Инфлация има, но тук говорим за цените на храните, и то в големите супермаркети, които всеки ден подават информация", посочва Николай Вълканов от сдружението.

Санкция за 75 милиона евро и предупреждения за икономически трусове

Паралелно с дебата за цените на рафта, конфликтът между големите търговски вериги и регулаторните органи навлиза в остра фаза. Поводът е рекордната имуществена санкция от 75 милиона евро, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на „Кауфланд България“. От ръководството на компанията категорично отхвърлят обвиненията, заявяват намерение да обжалват глобата в съда и предупреждават, че подобни действия на държавата могат да предизвикат сериозни сътресения в цялата икономика.

Изпълнителният директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров сравни евентуално дестабилизиране на търговската верига с банковата криза от 2014 година.

"Спрете, защото Kaufland е много голям и ако тръгне по бобслея надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз. Kaufland има много кредити, има 8800 служители", коментира Михаил Петров.

Представителите на сектора критикуват и честите промени в регулаторната рамка, в която оперират големите търговци на дребно.

"Правилата трябва да се спазват, няма спор. Проблем е, като правилата се сменят през няколко месеца и се обличат в мъгляви формулировки", казва Николай Вълканов.

Отговорът на държавата: Пазарът не търпи вакуум

Позицията на антимонополния регулатор остава твърда. От Комисията за защита на конкуренцията припомнят, че са установили нелоялни търговски практики в общо три отделни производства от 2015 година насам. Последната наложена санкция се равнява средно на около 2 процента от оборота на търговската верига.

"Общото в констатациите на Комисията е използването на по-силната позиция на веригата при договаряне и прилагане на търговски условия в ущърб на засегнатите доставчици. Последното производство от месец май 2026 г. установи, че нелоялните търговски практики продължават и след налагането на предходните санкции", посочват в официалната си позиция от КЗК.

Министърът на икономиката Александър Пулев също реагира остро на предупрежденията за икономически срив, отправени от ръководството на санкционираната компания, и подчерта, че конкуренцията бързо може да преразпредели пазарните дялове.

"Аз не оценявам подобен тон. Той е доста арогантен. Дори и да има отлив от пазарните позиции на 1 верига, този вакуум ще бъде запълнен от техни колеги", коментира Александър Пулев.

Натискът на антимонополния орган върху сектора продължава да се разширява. От края на месец май 2026 година Комисията за защита на конкуренцията е образувала производство и срещу още една голяма търговска верига у нас, по което към момента все още няма постановени глоби.