Данъчната тежест ще бъде вдигната с близо два милиарда евро

Проектобюджетът за 2027 година залага трайно обедняване, ръст на данъците и свиване на инвестициите в условията на световна криза и скъпи суровини, написа лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в профила си във Фейсбук. Според неговия анализ на цялостната финансова конструкция на държавата липсата на антикризисен пакет и нереалистичните макроикономически прогнози водят страната директно към рецесия и повишаване на безработицата.

Политикът определя финансовата рамка като конструкция, изградена върху грешни разчети, които не отчитат ефекта от заложените или липсващите в самия документ политики.

„Г-н Радев си позволи метафората, че бюджетът бил като камион без спирачки. Аз ще си позволя друга метафора: бюджетът е като небостъргач, построен върху основи на едноетажна къща“, коментира Асен Василев в социалната мрежа.

Социални плащания с „лъжичка катран“ и подценена инфлация

В началото на своя преглед от поредицата „Перо по перо“ Асен Василев отчита като положителен ход факта, че управляващите са се вслушали в предходните критики за бюджет 2026 и сега обвързват ръста на задълженията (като минимален и максимален осигурителен доход) с повишаване на правата. В проекта за 2027 година са заложени по-високи социални плащания, вдигане на максималната пенсия от юли 2027 година, по-високи минимални и максимални обезщетения за безработица, както и разширени данъчни облекчения за работещи родители.

Според Василев обаче тези мерки изглеждат разписани формално и с огромно нежелание, като във всяка положителна стъпка е добавена „лъжичка катран“. Като показателен пример той посочва увеличението на ваучерите за храна, което е съпътствано с въвеждането на данък върху повишената им стойност. Част от предвидените социални добавки пък са в размери, които хората биха приели като липса на адекватно отношение — ученическите стипендии се вдигат с 4 евро на месец, а детските надбавки — с 4,43 евро месечно.

Сериозен структурен риск според анализа крие прогнозата за инфлацията. В мотивите към новия бюджет правителството признава, че предходните критики към бюджет 2026 за неотчитане на войната в Иран са били основателни. Само два месеца след приемането на бюджета за 2026 година самото Министерство на финансите ревизира прогнозата си за дефлатора (инфлацията, обхващаща всички компоненти на брутния вътрешен продукт) от заложените през август 5,2% на 9,1% — почти двойно увеличение.

Въпреки тази тенденция финансовото ведомство залага за 2027 година дефлатор от 5,7% и средна инфлация от 4%. Според Асен Василев тези числа са нереалистични и вероятно отново ще се окажат двойно по-ниски от реалните нива, тъй като не отчитат редица външни и вътрешни шокове:

• цена на природния газ, която е по-висока от нивата през 2022 година;

• продължаващите военни действия в Иран и затрудненото корабоплаване в Черно море;

• ограничените компенсации за електроенергия за бизнеса и липсата на подкрепа за скъпия дизел, природния газ и торовете;

• поскъпването на вносните суровини заради европейския механизъм за въглеродна корекция при границите (СВАМ) и повишените мита.

Подценяването на инфлацията автоматично орязва мерките за защита на доходите, а в самия бюджет липсва какъвто и да е антикризисен буфер в основата на производствения процес, отбелязва лидерът на „Продължаваме промяната“.

Срив на инвестициите с четири милиарда евро

Приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и на общинската инвестиционна програма води до очакван спад на правителствените капиталови разходи с 40% през 2027 година спрямо заложеното за 2026 година, което се равнява на 4 милиарда евро по-малко публични инвестиции.

На ниво макрорамка обаче кабинетът отчита общ спад от едва 1 милиард евро. Това означава, че правителството разчита частният бизнес да инвестира 3 милиарда евро повече през 2027 година и да компенсира три четвърти от липсващите държавни вложения. Според Василев подобен сценарий е малко вероятен предвид въвеждането на данък върху свръхпечалбата, орязаните енергийни компенсации, растящите през зимата цени на газа и дизела, срива в строителния сектор и охлаждането на европейската икономика, което вече свива външните поръчки, особено в автомобилната индустрия. Поради това реалният инвестиционен спад в икономиката ще достигне поне 4 милиарда евро, което представлява 2,8% от брутния вътрешен продукт на страната.

Замразяване на доходите и над 1,2 милиона бедни пенсионери

Подоходната политика в проектобюджета за 2027 година води до реално обедняване и отваряне на ножицата на неравенството, пише още в позицията си Асен Василев. Минималната работна заплата е фиксирана на 660 евро, докато при изчисление по старата законова формула тя би достигнала 690 евро. В дългосрочната бюджетна прогноза за 2028 година е предвидено минималното възнаграждение да се вдигне с 20 евро до 680 евро — тоест към 31 декември 2028 година то все още ще бъде по-ниско от нивото, което е трябвало да достигне още на 1 януари 2027 година. За 2029 година финансовото министерство планира увеличение с 30 евро до 710 евро месечно.

В държавните учреждения и общините заплатите през 2027 година ще нараснат с 5% на фона на отчетена инфлация от 6% за октомври 2026 година и очаквания за нейното ускоряване. За следващите години прогнозираният ръст на възнагражденията в публичния сектор се свива до 1% през 2028 година и 0,5% през 2029 година.

Още по-остра е диспропорцията при пенсионерите. Заложеното увеличение на пенсиите е 7,8% при официално прогнозиран от правителството ръст на линията на бедност от 13,4%. Това означава, че разходите за лекарства, битови сметки и основни храни ще растат почти два пъти по-бързо от доходите на възрастните хора. Минималната пенсия ще стане 374 евро при линия на бедност от 443 евро. Така към хората с минимални пенсии ще се прибавят нови 500 000 души и общо над 1,2 милиона български пенсионери ще останат под прага на бедността, като в края на всеки месец няма да им достигат около 70 евро за покриване на базовите нужди за хляб, лекарства и сметки.

Ударът върху най-бедните групи директно свива вътрешното потребление, тъй като тези домакинства изразходват 100% от доходите си веднага след получаването им. Затова заложеният от Министерството на финансите реален ръст на потреблението от 3,5% през 2027 година е определен от Василев като „чиста проба измислица“.

Нови данъци и такси за близо два милиарда евро

Вместо мерки за компенсиране на бизнеса и домакинствата, проектобюджетът въвежда дълъг списък от нови и повишени данъци, акцизи, осигуровки и такси. Асен Василев публикува пълния разчет на допълнителните приходни мерки, заложени от финансовото министерство:

• въвеждане на 33% данък върху свръхпечалбата с очакван приход от 800 милиона евро — мярка, която според Василев няма да събере планираната сума, но ще прогони инвеститорите и ще принуди фирмите да изнесат или скрият печалбите си през свързани дружества, докато сектор „Енергетика“ необяснимо остава изключен от обхвата на облагането;

• увеличение на максималния осигурителен доход, което ще изземе 265 милиона евро;

• повишаване на минималния осигурителен доход и минималните прагове по икономически дейности за 196,7 милиона евро;

• изпреварващо вдигане на акциза върху цигарите за 183,5 милиона евро, плюс още 36,7 милиона евро допълнителен данък върху добавената стойност заради по-високия акциз;

• задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност при сделки с недвижими имоти, разчетена за 120 милиона евро;

• повишаване на данъчните оценки на имотите с 30%, носещо 73,4 милиона евро;

• облагане на ваучерите за храна със 7% данък за 55 милиона евро;

• по-високи тол такси според нивото на замърсяване на превозните средства (45,5 милиона евро) и общо поскъпване на винетките и тол таксите (31,7 милиона евро);

• увеличение на концесионните плащания с 42,4 милиона евро и на данъците върху хазарта с 24,2 милиона евро;

• премахване на нулевата акцизна ставка за внос на втечнен газ (24 милиона евро) и прекратяване на допълнителната акцизна отстъпка за земеделските производители (21,5 милиона евро);

• облагане с данък върху добавената стойност и акциз при внос на автомобили с мощност над 250 киловата (20,8 милиона евро) и вдигане на ставката за така наречения „данък уикенд“ от 3% на 7% (6,6 милиона евро).

Единствените две данъчни облекчения в проекта са повишаването на прага за задължителна регистрация по данък върху добавената стойност до 70 000 евро и данъчните преференции за семейства с деца. След тяхното приспадане нетната данъчна тежест за работещите и бизнеса скача с 1,9 милиарда евро само от нормативни промени, извън естествения ръст на приходите от икономическата активност.

Обрат на пазара на труда и нереалистична макрорамка

Комбинацията от свито потребление, по-високи данъци и срив на инвестициите вече дава отражение върху пазара на труда, посочва Асен Василев. От 2021 година насам броят на работещите и осигуряващите се в страната е нараствал устойчиво с около 50 000 души годишно независимо от политическите и икономическите кризи, но след представянето на бюджет 2026 през юни тази година тенденцията се е обърнала.

В подкрепа на това твърдение Василев цитира директно мотивите на Министерството на финансите: „Според данните на Агенцията по заетостта в периода април-юни 2026 г. броят на регистрираните безработни в България устойчиво надхвърля стойностите на показателя, регистрирани през съответния месец на предходната година“.

Според бившия финансов министър цялата макрорамка за 2027 година се крепи на несъвместими числа: заложен е 8% номинален ръст на потреблението при максимум 5% номинален ръст на доходите и 500 милиона евро допълнителни данъчни плащания от гражданите; очакват се 3 милиарда евро нови частни инвестиции при 1,5 милиарда евро извънредни данъчни отчисления от фирмите и 33% наказателен налог; планира се седем пъти по-висок ръст на износа спрямо 2026 година при два пъти по-малък ръст на вноса.

Подобни структурни грешки не могат да бъдат коригирани с поправки между четенията в Народното събрание, а изискват изцяло ново планиране и преосмисляне на политиките по доходи, данъци и инвестиции, за да се избегне икономически крах, категоричен е Асен Василев.