Разкритието идва след скандала за прехвърляне на осигуровки към НОИ

Експерти в Министерството на финансите са обсъждали и тествали вариант работещите българи да изтеглят предсрочно натрупаните си средства за втора пенсия от частните фондове, за да бъдат обложени веднага с 10% подоходен данък и да донесат приходи от ДДС при харченето им. Това разкри председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев в студиото на сутрешния блок по NOVA. Изявлението му идва ден след политическия скандал около твърденията на опозицията за планирано прехвърляне на половината вноски от универсалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт с цел запълване на бюджетния дефицит от 5,2 милиарда евро.

Вариантът за предсрочно теглене и ударът по пазара

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България идеята за пренасочване на половината от текущите осигуровки за втора пенсия към държавния бюджет не е единствената обсъждана в Министерството на финансите през последните дни. Като участник в Националния съвет за тристранно сътрудничество той посочи, че са проучвани и други механизми за бързо вливане на свежи пари в хазната.

„Не се случи само тази мълва. В предходните дни се тестваха и други варианти - например изтегляне на парите на правоимащи хора с вноски във фондовете, които още не са достигнали възраст за пенсиониране“, каза Румен Радев в ефира на NOVA.

По думите му този сценарий предвижда хората, родени след 1959 година, да могат да изтеглят натрупаните си партиди още преди пенсия и да ги насочат към директна консумация, каквато практика вече е прилагана в някои европейски държави. При подобна операция от около 15-16 милиарда евро общи активи в частните фондове е разглеждан вариант за изтегляне на близо 4 милиарда евро. Това би осигурило незабавни 400 милиона евро в държавния бюджет от 10% подоходен данък при изхода, както и допълнителни постъпления от ДДС при изхарчването на сумите, но би лишило гражданите от бъдеща втора пенсия.

„Това взривява изцяло капиталовия пазар в България. Това ликвидира частните пенсионни фондове като модел и управление - ликвидира една съществена част от инвестиционния поток на капиталовия пазар в България“, коментира Румен Радев. Той определи като несериозни пропагандните твърдения от последните дни, че за 25 години едва 51 души са получили втора пенсия, тъй като по закон жените придобиват това право след 2021 година, а мъжете – след 2024 година.

Спорът за партидите и дупката в бюджета

Напрежението около втория пенсионен стълб, който засяга около 4 милиона българи, ескалира след искането на опозицията да бъде отворена официалната кореспонденция на правителството с Европейската комисия. От „Демократична България“ твърдят, че кабинетът е поставил пред Брюксел предложение за вземане на 50% от вноските за втора пенсия, но е получил отрицателно становище. Според изчисления на Станислав Василев от опозицията мярката би отнела средно по 433 евро на човек за една година от индивидуалните партиди, за да влязат в общия бюджет на Националния осигурителен институт без насрещно увеличение извън швейцарското правило.

От „Прогресивна България“ и Министерството на финансите официално отрекоха да се планира подобна стъпка и я определиха като фалшива новина. Въпреки опроверженията, източници от финансовото ведомство, цитирани от „24 часа“, потвърждават, че идеята е обсъждана и е оценена на около 1 милиард евро допълнителни приходи за хазната през 2027 година.

Финансистът Никола Филипов обясни в студиото на NOVA, че според данните на Комисията по финансов надзор към пролетта на тази година универсалните пенсионни фондове управляват 15 милиарда евро, а от началото на годината в тях постъпват по около 140 милиона евро месечно. Пренасочването на половината поток би донесло на бюджета около 900 милиона евро за следващата година.

„При 1 000 евро брутна работна заплата, около 5% - тоест 50 евро отиват в пенсионния фонд. 148 евро от нашите данъци отиват в първия стълб. Това, което може би се е опитала да направи държавата, е от тези 50 евро от фонда 25 да отиват в държавата“, обясни Никола Филипов в ефира на телевизията. Той подчерта, че тези средства са лични и наследяеми, а посегателството върху тях пряко намалява бъдещата втора пенсия.

По отношение на синдикалните позиции на Любослав Костов и Ваня Григорова, според които солидарният държавен стълб гарантира реални доходи, докато частните фондове трудно покриват инфлацията заради таксите си, финансистът бе категоричен в оценката си за държавното обществено осигуряване.

„НОИ е фалирала институция, тя не се финансира от нашите данъци“, заяви Никола Филипов, уточнявайки, че осигуровките не стигат и основната функция на универсалните фондове не е да носят висока печалба като договорните фондове, а да съхранят покупателната способност на спестяванията за период от 30 до 40 години.

Политически интриги и докладът на Сметната палата

Финансовият журналист Стефан Антонов посочи пред водещите на NOVA, че генерирането на радикални предложения във финансовото министерство е стандартна експертна практика при криза с дефицита, каквато е била и идеята за облагане на пенсиите през 2010 година или въвеждането на данък върху лихвите по депозитите през 2012 година.

„Няма да се изненадам, слухове за втория стълб имаше много в последния месец. Но работа на МФ и на неговите експерти е да раждат идеи, да ги оценяват и тестват. Дали тези идеи ще станат политика е нещо съвсем различно“, каза Стефан Антонов.

Според неговия анализ изнасянето на работните варианти от ведомството на Гълъб Донев е целенасочен политически ход. По думите му ГЕРБ разполагат със свои информатори в Министерството на финансите и са използвали „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, за да вдигнат медиен шум и да заглушат представянето на ключов одитен доклад на Сметната палата.

Одитът на независимата институция потвърждава, че от 2020 година насам държавата е живяла на заем чрез увеличаване на разходите без устойчиви приходи, което е довело до тежък дисбаланс в бюджета и пенсионната система. Стефан Антонов допълни, че докладът разкрива и механизъм за прикриване на дефицита чрез строителни сертификати в Агенция „Пътна инфраструктура“, които не се отчитат като фактури и разходи, докато политически назначеният управителен съвет не ги утвърди.

Ценовият шок при тока и газа удря бизнеса

Втората критична тема за икономиката е поскъпването на природния газ с близо 33% (32,5%) и високите борсови цени на електроенергията за небитовите потребители. Макар за домакинствата цените на тока и парното да остават непроменени, бизнесът поема целия ценови удар, който неизбежно ще се пренесе върху крайните цени в магазините.

Румен Радев посочи в студиото на NOVA, че средната базова цена на електроенергията за деня достига малко над 301 евро за мегаватчас, като в часовете на пиково потребление варира между 240 и 370 евро за мегаватчас. За същия период цената в Швеция е едва 11 евро за мегаватчас, а във Финландия – 75 евро за мегаватчас, което поставя българските предприятия в невъзможна конкурентна среда.

Причината за липсата на адекватна подкрепа след месец август е решение на Министерския съвет, с което методиката за компенсации на бизнеса бе променена от помесечно на десетмесечно усредняване на цените. В момента се обсъжда връщане към едномесечна база чрез преразпределение на средства през Фонда за гарантиране на сигурността на електроенергийната система, където се събират отчисленията от свръхпечалбите на енергийните производители.

Според Никола Филипов държавата вече не разполага със сериозни буфери, тъй като през предходните години енергийните дружества са били източени чрез изземане на 100% от дивидентите им за закърпване на бюджета, а страната се намира в процедура по свръхдефицит. Румен Радев допълни, че дългосрочното решение изисква инвестиции във вътрешната мрежа и разширяване на трансграничния капацитет с Румъния и Гърция, а новият компенсаторен механизъм трябва да бъде строго целеви – насочен приоритетно към добивната и преработващата промишленост, където се формира себестойността на продукцията.

Причините за инфлацията от 6% в България

Икономистите анализираха и причините, поради които инфлацията в България надхвърля 6% при средно ниво от 3,8% за еврозоната. Според Никола Филипов и Стефан Антонов основният вътрешен проинфлационен фактор, наред със скъпата енергия за бизнеса, е неразумното харчене и рязкото вдигане на заплатите в публичния сектор без реален ръст на производителността на труда. В момента възнагражденията в държавния сектор са средно с 9% по-високи от тези в частния, което превръща администрацията в нелоялен конкурент на реалната икономика и излива пари директно в потреблението.

Стефан Антонов посочи и конкретен небюджетен пример, който оскъпява храните у нас с до 3% – таксите върху електронните ваучери за храна. Тъй като ваучерите вече функционират като банкови карти и преминават основно през чуждестранни картови оператори с високи комисиони вместо през българския национален картов оператор с двойно по-ниски такси, търговците калкулират този разход директно в цените на хранителните стоки за всички потребители.

За овладяване на кризата в предстоящия бюджет Румен Радев призова за смели реформи в разходната част и спиране на течовете към привилегировани сектори като сектор „Сигурност“, вместо да се търсят екстравагантни идеи за облагане на спестяванията и бизнеса.