Техеран заплаши американските бази в Европа при нова атака от САЩ

Иран предаде чрез посредници списък със седем условия към Съединените американски щати, чието изпълнение е задължително преди възстановяването на свободното корабоплаване през стратегическия Ормузки проток, съобщават от иранската агенция Тасним, цитирани от ТАСС. Властите в Техеран търсят дипломатически изход от кризата с Вашингтон, но предупреждават, че при нова военна атака срещу Ислямската република не е изключено нанасянето на удари по американски военни бази на територията на Европа.

Според оповестените данни търговските кораби ще получат отново зелена светлина за безопасно преминаване само след като американската администрация изпълни поставените предварителни изисквания. Сред основните искания на Техеран са пълното премахване на американските икономически санкции, размразяването на блокираните в чужбина ирански финансови активи и изплащането на компенсации за щетите, нанесени от военните действия до момента.

Иранската страна настоява още за твърди гаранции за ненападение и спиране на всякаква бъдеща агресия. Към пакета от условия са включени официално признаване на иранския суверенитет над Ормузкия проток, както и създаването на нова регионална система за сигурност, в която да участват единствено държавите от района на Персийския залив. Заплахата за евентуални ответни удари по европейски обекти на Пентагона засилва тревогата сред международните анализатори, че близкоизточният конфликт може да излезе извън географските си граници.

План с Оман и тревога в ООН

Въпреки безкомпромисния тон спрямо Белия дом, иранската дипломация поддържа активни контакти със съседните арабски държави. Техеран и Маскат вече са постигнали съгласие по конкретен план за възстановяване на морския трафик през протока, заяви иранският външен министър Абас Арагчи. По думите му двете държави са изработили общ подход за възобновяване на движението на плавателните съдове, но окончателното отваряне на маршрута остава пряко обвързано с това дали Вашингтон ще спази своите ангажименти и ще приеме иранските условия.

"Двете страни договориха подход за възобновяване на преминаването на плавателни съдове, но поетите от САЩ ангажименти също трябва да бъдат изпълнени", коментира Абас Арагчи.

Блокадата на ключовата морска артерия предизвика остра реакция от страна на Организацията на обединените нации. Генералният секретар на Международната морска организация към ООН призова всички въвлечени държави да спазват стриктно международните конвенции за корабоплаване и да прекратят действията, които поставят в риск живота на цивилните екипажи и сигурността на търговските флотове. От световната организация предупреждават, че ударите по граждански кораби и ограниченията върху трафика в Ормузкия проток удрят директно глобалните вериги за доставки на енергийни ресурси и дестабилизират световните пазари.

Руската оферта за иранския уран

На фона на морската блокада Русия отново потвърди готовността си да приеме на своя територия запасите от обогатен уран на Иран. Предложението на Москва остава валидно, но реалните стъпки зависят изцяло от политическото решение на иранското ръководство, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя уточни, че руската страна е отворена да обсъди и алтернативни дипломатически варианти, стига Техеран да формулира ясно как възнамерява да процедира със своята ядрена програма.

"Обогатеният уран е собственост на Ислямската република и решението за неговото бъдеще принадлежи изцяло на иранските власти", подчерта Мария Захарова.

Говорителят на руското дипломатическо ведомство коментира остро и намеренията на Вашингтон да наложи принудителен контрол върху търговския товарооборот, свързан с Иран. Според позицията на Москва подобни силови мерки по море и суша само ще задълбочат настоящата криза и ще доведат до още по-опасно изостряне на международното напрежение.

Активна дипломация с Армения

Успоредно със споровете около Персийския залив Техеран активизира диалога и по северната си граница. Министър-председателят на Армения Никол Пашинян и иранският президент Масуд Пезешкиан проведоха разговори, в които изразиха обща увереност, че двустранните връзки между техните държави ще продължат да се разширяват въпреки геополитическите сътресения.

Двамата лидери направиха преглед на сътрудничеството в ключови икономически сектори и акцентираха върху практическото значение на споразуменията, подписани по време на последното заседание на междуправителствената комисия между Армения и Иран в Ереван. Според арменското правителство редовните срещи на високо равнище отварят нови възможности за задълбочаване на търговския обмен. Партньорството между Ереван и Техеран се разглежда от двете столици като ключов фактор за запазване на мира, баланса и транспортната свързаност в чувствителния регион на Южен Кавказ.

ОПЕК+ заобикаля блокадата с рекорден добив

Световният енергиен пазар вече се адаптира към военновременните рискове в Близкия изток. Въпреки сериозните логистични препятствия пред танкерите в Ормузкия проток, държавите от формата ОПЕК+ са увеличили значително добива на суров петрол през октомври, показват данните от месечния доклад на организацията, цитирани от агенция Ройтерс.

Общото производство на картела и неговите съюзници е достигнало 41,23 милиона барела дневно, което представлява скок с около 2,04 милиона барела на ден в сравнение със септември. Основен двигател на този ръст е Саудитска Арабия, чийто добив се е повишил до 10,563 милиона барела дневно. Русия също отчита сериозно увеличение на производството си, достигайки ниво от 8,668 милиона барела на ден.

Статистиката показва, че големите петролни износители успяват частично да компенсират блокираните традиционни морски маршрути чрез въвеждането на алтернативни логистични схеми, включително директно прехвърляне на суров петрол от танкер на танкер в открито море. Въпреки тези маневри Ормузкият проток остава най-уязвимата точка за глобалната енергийна сигурност. Всяко ново затягане на режима на преминаване заплашва да предизвика верижна реакция върху цените на горивата и да нанесе тежък удар върху икономиките на държавите, които разчитат на вносни енергийни ресурси. Изходът от кризата остава в ръцете на преговарящите екипи във Вашингтон и Техеран, но към момента противоречията между двете столици остават дълбоки.