Скопие бави вписването на българите в конституцията си

Европейската комисия блокира отварянето на първия преговорен клъстър „Основополагащи въпроси“ за Северна Македония заради липсата на какъвто и да е напредък по вписването на българите в конституцията на страната. Оценката е част от годишния пакет за разширяването на Европейския съюз за 2026 година, съобщават от БГНЕС, като се позовават на свои източници в европейската институция. Докато властите в Скопие отказват да изпълнят задълженията си по заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 година, други държави кандидати като Черна гора вече са на седмици от финализиране на преговорния процес.

В доклада се посочва, че Северна Македония продължава техническата работа по пътните карти и плановете за действие, но на практика е заседнала по средата на процеса. Брюксел отчита положително изпълнението на Програмата за реформи по Плана за растеж за Западните Балкани, както и пълното съответствие на страната с Общата външна политика и политика на сигурност на съюза. Въпреки това основната пречка остава неизпълнението на конституционните ангажименти. Като следващи задължителни стъпки пред Скопие комисията очертава укрепването на независимостта на съдебната система, реалната борба с корупцията и реформите в енергийния сектор. Така държавата, която получи статут на кандидат още през 2005 година и проведе първата си междуправителствена конференция през 2022 година, остава в пълен застой по същинските преговори.

Четири държави начело на разширяването

За разлика от Северна Македония, четири други страни се откъсват напред с конкретни срокове за приключване на преговорите. Това са Черна гора, Албания, Молдова и Украйна.

Черна гора е най-близо до пълноправно членство, след като премина необходимите проверки и проведе дълбоки реформи. Според оценките в Брюксел страната може да затвори последните преговорни глави още през декември тази година. През пролетта на 2027 година трябва да бъде изготвен самият договор за присъединяване, а официалното му подписване се планира за юни.

Албания също бележи сериозен напредък и има шанс да приключи преговорите до 2027 година, ако запази настоящото темпо на реформи. Основна критика към Тирана остават някои мащабни инфраструктурни проекти, които влизат в пряко противоречие с европейските правила.

Молдова си поставя реалистична цел да затвори преговорния процес до 2028 година. Страната вече е отворила четири преговорни клъстъра, а според Европейската комисия Кишинев има пълна готовност да пристъпи и към останалите. При Украйна скоростта на интеграция ще зависи пряко от укрепването на върховенството на правото, като Киев продължава да се ползва с пълната подкрепа на европейските институции за провеждането на нужните реформи.

Нов политически шанс за Сърбия и блокаж в Босна

Сърбия остава извън групата на водещите кандидати, тъй като в Брюксел все още имат сериозни съмнения относно стратегическата ориентация на страната. От 2021 година насам Белград не е отбелязал съществен напредък в преговорите. Основните причини за това са антиевропейската реторика през последните години и ниската степен на присъединяване към външната политика и санкциите на ЕС.

Според Европейската комисия политическата промяна в Белград след победата на студентското движение отваря нова възможност за възстановяване на демократичния диалог. Очакванията са с новото политическо ръководство да се работи активно за укрепване на институциите и връщане на доверието в политическия процес, но решаващо условие остава ясното доказване на външнополитическата ориентация на страната.

Сериозно изоставане се отчита и в Босна и Херцеговина. Въпреки зелената светлина от Европейския съвет през март 2024 година, реалните преговори все още не са започнали заради вътрешни политически разделения и липса на работеща управляваща коалиция. След проведените на 4 октомври избори Брюксел настоява за спешно сформиране на функциониращи институции, назначаване на главен преговарящ, съдебни реформи и ускорена работа по Плана за растеж за Западните Балкани.

Застой в Косово, Турция и Грузия

Косово запазва статута си на потенциален кандидат, като регистрира положителен развой в борбата с престъпността, но твърде ограничен напредък в съдебната реформа. Ключово условие за европейската перспектива на Прищина и стабилността на целия регион остава диалогът със Сърбия.

Преговорите с Турция са напълно замразени от 2018 година насам. Основните критики на Брюксел към Анкара са свързани с отстъплението от демократичните стандарти и нуждата от по-строги мерки срещу заобикалянето на европейските санкции срещу Русия. Въпросът за Кипър и добросъседските отношения също продължават да бъдат базови условия за бъдещия диалог.

В най-тежко положение се намира Грузия. След като европейската интеграция на страната спря през 2024 година, днес Тбилиси запазва статута си на кандидат единствено на хартия.

Защитни механизми в бъдещите договори

Европейската комисия разглежда разширяването като основен стълб на европейската сигурност на фона на руската агресия, хибридните операции и зачестилите кибератаки. От институцията подчертават, че въпреки геополитическия натиск за по-бързо приемане на нови членове, процесът остава строго индивидуален и напълно обратим. Всяко отстъпление от вече постигнатите стандарти може да върне съответната държава назад в преговорите.

За да се избегнат бъдещи кризи вътре в съюза, новите договори за присъединяване ще съдържат специални предпазни механизми. Те трябва да гарантират, че новоприетите държави няма да отстъпят от демократичните принципи и върховенството на правото след влизането си в ЕС, превръщайки спазването на европейските ценности в дългосрочно задължение, а не просто във формален критерий преди подписването на договора.