Интензивният трафик в Черно море създава рискове за корабоплаването

Увеличеният трафик на търговски кораби в българските териториални води на Черно море създава сериозни рискове за безопасността на корабоплаването и поставя нови изисквания пред способностите на държавата да реагира при инциденти. Това заяви капитан далечно плаване Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани, в студиото на „Интервюто в Новините на NOVA“ по повод поредните атаки с дронове срещу плавателни съдове в акваторията.

Според експерта навлизането в териториалните води на крайбрежните държави се превръща във все по-често решение за екипажите, които се стремят да заобиколят зоните с активни бойни действия и повишен риск.

„По-голямата част от корабите плават в териториалните води на крайбрежните държави - Турция, България и Румъния. Това създава проблеми за безопасността на корабоплаването, но от друга страна, корабите избягват военния риск, който съществува в останалата част на Черно море“, обясни капитан Димитър Димитров в ефира на NOVA.

Близостта на военните инциденти до българското крайбрежие увеличава потенциалната опасност за населението и крайбрежната инфраструктура на страната. По думите на специалиста дори при използването на високоточни средства за водене на военни действия не може напълно да се изключи вероятността от грешка.

Недостатъчна готовност за спасителни акции

Сгъстеният морски трафик изисква по-интензивно наблюдение и допълнителни ресурси за управление на корабоплаването. Президентът на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани обърна специално внимание на необходимостта България да подобри готовността си за провеждане на спасителни операции във вода.

„Отдавна се говори за сравнително недостатъчната готовност на страната ни по отношение на силите и средствата за търсене и спасяване, както и за необходимостта да се отделят повече средства за тях“, заяви капитан Димитров.

Той уточни, че осигуряването на нов специализиран спасителен кораб не може да се случи незабавно, но междувременно държавните институции трябва да предприемат организационни мерки за по-адекватна реакция при извънредни ситуации.

„Дори само един човек да може да бъде спасен, той трябва да бъде спасен“, категоричен е морският експерт.

По отношение на времевите стандарти за издирване на хора след потъване на плавателен съд, капитан Димитров обясни, че действията зависят от температурата на морската вода, метеорологичните условия в района и реалната възможност за откриване на бедстващи моряци. При подходящи условия човек може да оцелее във водата няколко дни, като окончателната преценка се прави от специалистите, ръководещи конкретната акция.

„Една такава операция винаги продължава, докато има шанс за оцеляване“, допълни гостът в телевизионното студио.

Опасност от кораби без екипаж

Допълнителна заплаха за сигурността в акваторията представляват поразените плавателни съдове, които остават без екипаж и се носят неконтролируемо по морските течения. Подобни обекти могат да заседнат в плитчините, да се сблъскат с други преминаващи кораби или да нанесат тежки щети на морската инфраструктура, включително на добивни нефтени платформи. При такъв сценарий съществува и реална опасност от екологично замърсяване и разлив на гориво.

„Вече не става въпрос за търсене и спасяване на хора, а за морско спасяване на имущество. Държавата трябва да разполага със сили и средства, за да предпазва своите брегове от инциденти с такива обекти, които се движат в нейните води“, посочи капитан Димитър Димитров.