Браншът предупреждава за поскъпване на сиренето и кашкавала без държавна помощ

Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) настоява държавата да въведе предвидим механизъм за ежемесечно компенсиране на скъпия ток за бизнеса при базов праг от 100 евро за мегаватчас за периода от 2027 до 2029 година, съобщават от БТА. Искането е изложено в отворено писмо, подписано от председателя на Управителния съвет на асоциацията Владислав Михайлов и изпратено до медиите, Министерския съвет, Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, както и до парламентарната Комисия по енергетика. Браншът предупреждава, че без навременна финансова буферна мярка предприятията са изправени пред изчерпване на оборотните средства, по-скъпи хранителни продукти за крайните потребители и риск от затваряне на заводи.

Месечни плащания вместо забавено осредняване

Конкретното предложение на млекопреработвателите предвижда държавата, чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, да покрива изцяло разликата между средномесечната борсова цена в сегмента „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса и прага от 100 евро за мегаватчас. Като основен източник на финансиране от организацията посочват извънредните приходи в енергийния сектор и постъпленията в самия фонд, натрупани именно от високите пазарни стойности.

От НАМ са категорични, че парите трябва да се изчисляват и изплащат всеки месец на всички допустими небитови потребители, сред които са хранително-вкусовата промишленост и преработвателите на земеделска продукция. Браншът се обявява остро срещу ограничаването на държавната помощ единствено до определени енергоинтензивни производства. В писмото си до институциите Владислав Михайлов акцентира върху финансовия дисбаланс от бавните процедури: "Шестмесечното осредняване на борсовите цени може да заличи или силно да намали компенсациите, въпреки че предприятията плащат сметките си всеки месец. При няколко последователни месеца с високи цени това изчерпва оборотните им средства, без да получават навременна подкрепа".

Непрекъснат производствен цикъл и натиск върху цените

Нестабилността на енергийния пазар удря пряко млекопреработвателния сектор заради спецификата на технологичните процеси, които изискват постоянно потребление на електричество. Приемането и термичната обработка на суровото мляко, пастьоризацията, процесите на зреене и поддържането на непрекъснат хладилен цикъл не позволяват спиране на машините или преместване на работата в часови пояси с по-евтин ток.

Допълнителна тревога сред производителите буди предстоящото договаряне на доставките на електроенергия за следващите периоди. Предварителните пазарни индикации сочат възможно поскъпване на договорните цени с 10 до 15 процента, ако липсва ясен тригодишен компенсационен механизъм. От асоциацията посочват, че този нов разход ще се насложи върху вече поскъпналите суровини, опаковки, логистика и труд, което директно подкопава конкурентоспособността на родните мандри.

В позицията на бранша се отправя директно предупреждение за крайния ефект върху пазара: "Без навременна подкрепа разходите за електроенергия могат да се пренесат върху цените на млякото, сиренето, кашкавала и маслото или да доведат до затваряне на производствени мощности и увеличаване на вноса".

Общ фронт на синдикати, работодатели и депутати

Исканията на млекопреработвателите идват на фона на засилващо се напрежение сред бизнеса и синдикатите заради рязкото поскъпване на борсовия ток. По данни на четирите национално представителни работодателски организации и двата големи синдиката в страната, цената на електроенергията е скочила с около 126 процента в периода между юни и октомври, а спрямо октомври 2025 година увеличението достига приблизително 82 процента. Заради тези показатели социалните партньори вече поискаха спешна среща с премиера Румен Радев, финансовия министър Гълъб Донев и енергийния министър Ива Петрова, посочват от БТА.

През вчерашния ден от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) също настояха за спешна ревизия на действащите правила за подпомагане на индустрията. Президентът на синдиката Пламен Димитров коментира дефектите на текущата схема, цитиран от БТА: "Действащият механизъм предвижда окончателното компенсиране на бизнеса да стане след изтичането на десетмесечния период на програмата, а междинна подкрепа да се предоставя само при средни борсови цени над 180 евро за мегаватчас. При подобни цени много предприятия няма да могат да издържат без навременна финансова подкрепа".

Успоредно с реакциите на бизнеса и синдикатите, парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе вчера в Народното събрание проект на решение за въвеждане на ежемесечни компенсации за небитовите потребители, съобщи на брифинг в парламента депутатът Жечо Станков. Предстои държавните институции и народните представители да решат дали и при какъв праг ще бъде задействана новата финансова защита за икономиката.