Липсата на апаратура пречи на точните локални прогнози

Близостта на река Тунджа и нощният дъжд преди внезапното изясняване на времето са основните причини за образуването на гъстата мъгла в участъка на трагичната верижна катастрофа на магистрала „Тракия“, заяви климатологът Симеон Матев в студиото на предаването „Събуди се“ по NOVA. Ученият обясни метеорологичните механизми зад ограничената видимост край Ямбол и посочи защо подобни инциденти у нас водят до повече жертви в сравнение с други държави.

Механизмът на мъглата край Ямбол

Участъкът от магистралата, където във вторник сутринта станаха тежките верижни сблъсъци, попада в зона с традиционно чести мъгли. Специфичният релеф и водните басейни в региона създават предпоставки за рязко падане на видимостта в ранните часове на денонощието.

„Причините са няколко. Една от тях е, че наблизо минава река Тунджа, която е така богата на влага и при подходящи условия много бързо насища въздуха и се образува мъгла“, посочи Симеон Матев в ефира на NOVA.

В сутринта на 10 ноември метеорологичната обстановка се усложнява допълнително от преминалите валежи през тъмната част на денонощието. Натрупаната влага в приземния слой остава блокирана при последвалото рязко спадане на температурите.

„Във вторник, когато стана инцидентът, проблемът беше, че през нощта валя дъжд, който допълнително вкара допълнителна влага. След това се изясни, въздухът започна да изстива и комбинацията влага – изстиване на въздуха винаги води до мъгла“, обясни климатологът.

При двете верижни катастрофи край пътен възел „Зимница“ до Ямбол се сблъскаха общо 86 превозни средства в двете посоки на движение. Над 50 души бяха приети в болници в Ямбол, Сливен, Бургас и София, а броят на загиналите при тежкия инцидент достигна 13 души.

Прогнозиране за всяка точка от пътя

Въпреки че съвременната метеорология разполага с надеждни методи за предвиждане на мъглите и в България те се прогнозират с висока точност, проследяването на видимостта за всеки отделен метър от пътната мрежа изисква допълнителни ресурси. Трасето на магистрала „Тракия“ между София и Бургас е с дължина от 400 километра и преминава през разнообразни климатични микрозони.

Според Симеон Матев детайлното локално прогнозиране за всяка конкретна точка по аутобана е напълно постижимо на теория, но на практика изисква специализирана измервателна апаратура по трасето и достатъчно подготвени кадри, които да обработват данните в реално време.

Смъртността при катастрофи в мъгла

Климатологът представи и международни данни от проучвания в Съединените американски щати, които анализират връзката между метеорологичните условия и пътния травматизъм. Американската статистика показва, че самото природно явление рядко се записва като единствен фактор за ударите на пътя, но усложнява тежестта на последиците.

„Там е установено, че 1% от случаите с катастрофи стават при мъгла, но мъглата не е причината за тях. Те не казват кое е причината. Просто е отбелязано, че катастрофата е станала при мъгла. Но смъртните случаи са 2%“, каза Матев.

Експертът съпостави трагедията край Ямбол с мащабни верижни сблъсъци при сходни метеорологични условия в чужбина, където въпреки големия брой ударени коли жертвите са значително по-малко.

„В щата Луизиана през 2023 година 156 превозни средства се сблъскват във верижна катастрофа. В Унгария преди 3 години имаше 49 на едно място. Това е при мъгла, само че проблемът е, че там и в двете големи катастрофи жертвите са много по-малко, отколкото при нас“, добави климатологът.