Сервирали черен хайвер и чига на Стефан Стамболов в крайдунавския град

Малка книжка, съставена от учениците на Професионалната гимназия по туризъм в Русе и специалистите от Държавен архив - Русе, разкрива многонационалния вкус на местната кухня и ястията, сервирани по време на банкетите и приемите през деветнадесети век, съобщават от БНР. В съвместното проучване на архивистите и гимназистите изплуват любопитни писмени свидетелства за епохата, когато след Освобождението развитието на бизнеса и политическите отношения в България води до бърза промяна в градските маниери. Като жители на най-развития по онова време индустриален, търговски и културен център в страната, русенци бързо усвояват европейската мода и започват редовно да организират журове, соарета, приеми, банкети и пищни гощавки.

Находките в личния фонд на Захари Стоянов

Ръководителят на Държавен архив - Русе Толя Чорбаджиева разказва подробно за откритите документи в ефира на БНР. Сред най-интересните архивни единици са няколко оригинални менюта от банкети, давани от различни местни предприемачи и политици, които Захари Стоянов грижливо е запазил в личния си фонд.

Макар в архивите да липсват документи как точно градският елит се е справял с етикета при поднасянето на цели печени пилета, подготовката за височайшите гости е документирана до последния детайл. Когато тогавашният премиер Стефан Стамболов пристига в Русчук, местната интелигенция поръчва в печатницата на Роглев специални карти с менюто за тържествената трапеза. На министър-председателя и гостите са сервирани черен хайвер, сардели, чига с майонеза, печени пилета и различни овощия. Напитките на масата включват водка, коняк, вино и сифон — популярната по онова време газирана вода. Според изследователите на архива обаче това богато угощение далеч не се е смятало за проява на разточителство.

Дипломатически блясък по френски образец

Още по-голямо впечатление в проучването правят официалните меню карти на френски език, отпечатани специално за приеми в чест на чуждестранни посланици и дипломати в крайдунавския град. Списъкът с ястията в тях показва кулинарен стандарт, достоен за големите европейски столици.

На дипломатическите соарета домакините поднасят пролетно консоме, пържена чига със сос тартар, миди със сос тартар и картофени крокети. Основните блюда включват филе от яребица по Морланд, филе от сърна със сос мадейра, както и печени на шиш пуйки и фазани, допълнени от артишок по италиански и салата от калмари. За финал на вечерята гостите опитват торта с кайсии, шоколадов сладолед, ябълков щрудел и сирене швайцер, придружени от кафе, коняк и сифон.

Европейското наследство в русенския говор

Директорът на училището по туризъм Ренета Вълева коментира в ефира на БНР как днешните гимназисти възприемат този кулинарен разкош и мултикултурните взаимодействия в града отпреди 140–150 години. Работата с оригиналните документи помага на младите хора да разберат защо в Русе няма едно-единствено традиционно местно меню — градската трапеза непрекъснато се е обновявала според последните европейски тенденции.

Интензивният обмен по река Дунав оставя траен отпечатък не само в рецептите, но и в ежедневния език на града. Местният градски жаргон и до днес пази десетки германски и френски заемки от онази епоха, поради което старите русенци все още наричат кравето масло с думата „бутер“.