Китайските системи за сигурност се провалиха на тестовете преди старта

Пускането на пътническите влакове по високоскоростната железопътна линия между Белград и Будапеща отново се отлага за неопределено време заради открити софтуерни проблеми в системите за безопасност, доставени от китайския изпълнител. Дългоочакваният старт на движението няма да се състои на планираната дата 13 декември, а нов срок за откриването на трасето все още не е насрочен, съобщи унгарският министър на транспорта и инвестициите Давид Витези, цитиран от сръбския вестник „Политика", унгарската медия „Телекс" и БГНЕС. Поредното забавяне идва на фона на остри спорове около прозрачността на мащабния проект и трагедията на гарата в Нови Сад, отнела живота на 16 души.

Провал на тестовете и строг контрол

През последните седмици по новоизграденото железопътно трасе са проведени обстойни технически изпитания. Според Давид Витези проверките са извършени с невиждана досега за унгарските железници задълбоченост. Причината за строгия контрол е фактът, че за първи път в страната китайски производител инсталира система за управление и безопасност на влаковете, която трябва да покрие всички европейски стандарти за сигурност.

Инспекциите са установили редица неизправности, концентрирани основно в софтуера на съоръженията. Китайският изпълнител е задължен първо да отстрани всички дефекти, след което цялата процедура по тестване ще трябва да бъде повторена отначало. Унгарските власти уточняват, че дори най-малките промени в програмния код на системата налагат пълна повторна проверка, за да се гарантира безотказната работа на всички компоненти.

Пътнически превози по линията няма да започнат, докато компетентните държавни институции, сертифициращите органи и независимата германска организация за технически контрол TÜV не потвърдят официално, че системите са напълно безопасни за хората.

„Фактът, че сега трябва отново да отложим началото на движението, е доказателство, че всички компетентни организации приемат тази задача сериозно", заяви Давид Витези, цитиран от „Политика" и „Телекс". Министърът допълни, че в миналото самият той е критикувал избрания маршрут, високите разходи и бизнес модела на железопътния проект, но в момента носи пряка институционална отговорност за неговото безопасно въвеждане в експлоатация.

Хронология на отложените обещания

Товарните композиции по модернизираното трасе се движат още от края на февруари, но за пътническите влакове се изисква действаща европейска система за контрол на влаковете (ETCS). Тази технология следи непрекъснато скоростта и движението по релсите, като при опасност задейства автоматично спирачките, за да предотврати катастрофа. В момента инсталираната от китайската страна система все още няма окончателен лиценз за работа с пътници.

Проблемите със софтуера не са нови за проекта. Още през март техническите екипи откриха първите програмни неизправности, които китайският изпълнител трябваше да коригира. На 8 октомври Давид Витези обяви, че изпитанията на системата ETCS и тестовете на трасето под натоварване са преминали успешно. Тогава очакванията на унгарската страна бяха вътрешните пътнически влакове да тръгнат още през втората половина на октомври, а международните композиции до сръбската столица да стартират през декември.

В края на октомври от сръбските железници също обявиха официално, че от 13 декември влизат в движение осем ежедневни влака от Белград, като шест от тях трябваше да пътуват до Будапеща, а два да продължават до австрийската столица Виена. Новооткритите технически дефекти обаче провалят тези планове и въпросните влакове отпадат от новото годишно разписание, влизащо в сила в средата на декември.

Засекретени договори и сянката на трагедията в Нови Сад

Високоскоростната линия между Белград и Будапеща е сред най-големите китайски инфраструктурни проекти в Централна и Югоизточна Европа. Според публикуваните данни само унгарската отсечка от трасето струва около 800 милиарда форинта, като 85 процента от тази сума са осигурени чрез заем от Китай.

Още при подписването на споразуменията в Унгария се появиха сериозни въпроси за икономическата рентабилност и липсата на прозрачност. Договорите и финансовите проучвания за целесъобразност бяха засекретени за срок от десет години при предишното правителство на Виктор Орбан. Допълнителни критики предизвика включването в строителните дейности на унгарска фирма, контролирана от приближен до Виктор Орбан бизнесмен, което неправителствени организации посочиха като сериозен риск за непрозрачно харчене на публични средства и политически зависимости.

В Сърбия проектът е белязан от още по-тежък обществен скандал след рухването на бетонната козирка на току-що ремонтираната железопътна гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 година. Инцидентът отне живота на 16 души и отприщи вълна от масови студентски протести с искания за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Реконструкцията на сградата беше част от проекта за линията Белград – Будапеща, реализиран в Сърбия чрез директно междуправителствено споразумение с Пекин. Основен изпълнител на строителството беше китайският консорциум между компаниите China Railway International и China Communications Construction Company (CRIC-CCCC).

Според разследване на сръбския седмичник „Време", позоваващо се на официални документи, китайският консорциум и френската надзорна компания Ezis са гарантирали писмено безопасността на пътниците точно в зоната на гарата, където по-късно се срути бетонната козирка. Последвалите разследвания поставиха под въпрос качеството на строителния надзор и отговорността на държавните органи.

Неправителствената организация Transparency Serbia критикува остро липсата на публичност при възлагането на строителните дейности. От организацията посочват, че отсечката между Нови Сад и граничния пункт Келебия е договорена без стандартна обществена поръчка, като призовават за разсекретяване на всички договори, анекси и документи за наетите подизпълнители. Експертите поставят под съмнение и финансовата част на ремонта заради големите разминавания между първоначалните сметки и реално изплатените суми — обстоятелства, които пораждат съмнения за злоупотреби, макар сами по себе си да не доказват пряка вина на конкретна фирма за инцидента.

Европейският парламент също изрази официална загриженост относно непрозрачните инфраструктурни сделки, заобикалянето на европейските правила за обществени поръчки и растящото влияние на китайските капитали в Сърбия. На този фон поредният технически фал със системите за безопасност отново поставя под съмнение надеждността на доставяното от китайските компании оборудване, докато властите в Будапеща уверяват, че няма да допуснат компромис със сигурността на пътниците.