Възпроизведоха виртуално катастрофата на АМ "Тракия"
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Експеримент в гъста мъгла доказва защо високата скорост не оставя шанс за реакция
Младият автомобилен ентусиаст Денис Стойнев програмира във виртуална реалност верижната катастрофа на автомагистрала „Тракия“, за да провери как скоростта в гъста мъгла решава човешкия живот, съобщават от NOVA. Сцената е създадена с обучителна цел преди дни и възпроизвежда максимално точно условията на тежкия инцидент с жертви. Тестът, проведен от репортера Юлиян Стоянов за предаването „Събуди се“, показва, че при 100 километра в час шофьорът няма време дори да натисне спирачката преди сблъсъка, докато намаляването наполовина позволява безопасно спиране далеч преди смачканите коли.
Секунда до удара при висока скорост
Денис Стойнев, който е основател на първия център за автомобилни симулации в Източна Европа, решава да пресъздаде трагедията дигитално веднага след като научава новините за тежкия сблъсък на магистралата.
"Сутринта, като станах и видях какво се случва, наистина бях потресен от катастрофа от такъв мащаб. Просто не трябва да се случват такива неща в днешно време и съболезнования на близките на всички загинали и техните приятели. Не мога да си представя какво преживяват в момента и реално всичко това можеше да не се случи, ако имахме повече умения и по-добра култура на пътя", заяви Денис Стойнев в ефира на предаването „Събуди се“ по NOVA.
Първият тест с очилата за виртуална реалност поставя екипа в най-рисковия сценарий — шофиране със 100 километра в час при гъста пелена на пътя. Резултатът е мигновен удар в спрелите отпред автомобили.
"Мъглата е с 20-30 метра видимост. Не можах да реагирам достатъчно бързо. Имаш по-малко от секунда и се блъснах в колите", демонстрира Денис Стойнев по време на симулацията. "Доста потресаващо беше да видиш тези блъснати коли и да се чувстваш безпомощен, в последната секунда да го видиш. Нямах никакво време за реакция", добави той.
Изчисленията от експеримента показват, че дори шофьорът да забележи препятствието в първия възможен миг, колата не може да закове на място. При скорост от 100 километра в час са необходими около 5 секунди и поне 40 метра разстояние за пълно спиране — дистанция, която надхвърля видимостта в мъглата.
Спасителната разлика при 50 километра в час
Вторият опит в симулатора проверява какво се случва при намаляване на скоростта наполовина — от 100 на 50 километра в час при абсолютно същите метеорологични условия. Разликата се оказва решаваща и автомобилът успява да спре на безопасно разстояние преди мястото на верижния удар.
"Приближаваме се, да видим дали е достатъчно за реакция. Както виждаме сме много по-далече от колите", обясни Стойнев по време на втория тест.
Според създателя на симулацията успешното спиране е само първата стъпка за оцеляване в подобен капан, тъй като опасността идва от колите, които приближават отзад без видимост.
"Не се знае отзад кой идва и с колко кара. Трябва при такива верижни катастрофи да се изнесем от платното. Не трябва да седим на платното, защото застрашаваме и себе си и другите участници", коментира експертът.
Скритият риск на реалния път
Важен детайл от виртуалния тест е, че програмираният автомобил разполага с отлични гуми и напълно изправна спирачна система. По българските пътища обаче ситуацията често е съвсем различна, което прави реалния риск още по-висок от този в компютърния модел.
"В реалните условия знаем, че повечето от колите са неизправни, което доста увеличава спирачния път", посочи Денис Стойнев. "Да обобщим, че с гъста мъгла със 100 километра нямаме видимост и веднага се забиваме, а като намалим скоростта на 50, имаме повече време за реакция и спираме много по-бързо", допълни той.
Въпреки че никой на пътя не може да контролира метеорологичните условия или действията на останалите шофьори, изборът на скорост остава изцяло в ръцете на човека зад волана.
"Бъдете по-внимателни, наблегнете на уменията си и когато има лоши условия, не е срамно да намалиш скоростта 2 или 3 пъти под ограничението, защото, както видяхте, това спасява животи", призова Денис Стойнев в края на експеримента.






















