Специален кораб във Виена развъжда застрашените видове за спасяване на популацията

Близо 4 000 млади есетрови риби от застрашени видове заплуваха във водите на река Дунав край видинското село Гомотарци, съобщават от природозащитната организация WWF България. Акцията има за цел да спаси от окончателно изчезване древните обитатели на речния басейн, които съществуват на планетата още от времето на динозаврите, но днес са изправени пред риска да изчезнат завинаги. Българският участък на реката остава едно от малкото места в Европа, където тези видове все още се срещат естествено.

Втори шанс за спасена моруна и развъдник на кораб

Във водите на реката са пуснати точно 3 500 руски есетри на възраст половин година, 400 двумесечни пъструги и една едногодишна моруна с необичайна съдба. Всички млади екземпляри са отгледани в специално създадена за целта генна банка. Тя се помещава на борда на кораб, акостирал във Виена, който е преобразен в модерен развъдник. Партньори на българските природозащитници са учените от австрийския университет BOKU, които отглеждат малките риби от родители с доказан дунавски произход.

„Пускаме в река Дунав 3 500 руски есетри, 400 пъструги и една моруна. Тя е малко по-голяма, на една година е, била е уловена от видра, но е излекувана и сега я пускаме в реката, да ѝ дадем втори шанс. Пъстругите са на два месеца, а руските есетри – на половин година. Има специален кораб във Виена, акостирал там, който е преобразен на развъдник за есетри. И всъщност там нашите партньори от университета BOKU развъждат есетрите, като родителите им са с доказан дунавски произход", обясни Калина Бояджиева от WWF България.

Дълъг път до зрелостта и международно проследяване

Част от пуснатите край Гомотарци риби са със специални маркери. Те ще позволят на учените да проследят миграцията им по течението на реката и да съберат данни за начина, по който се приспособяват към дивата природа. Според Калина Бояджиева екипите в България и колегите им в Румъния провеждат активен мониторинг, за да установят докъде стигат маркираните екземпляри и как се адаптират.

Опазването на есетрите е изключително бавен процес заради специфичния им жизнен цикъл. Тези риби могат да достигнат възраст от над 100 години, но се размножават сравнително рядко и късно.

„Придобиват полова зрялост на около 10–13 години в зависимост от вида, така че след 10–13 години се надяваме, че те ще се върнат обратно в реката, ще хвърлят хайвер и ще продължат бъдещето си", допълни експертът от природозащитната организация. Мащабната програма предвижда до 2029 година общо 1 000 000 малки есетри да бъдат пуснати във водите на река Дунав.

Забрана за улов и подкрепа от местните рибари

В момента уловът на всички видове есетрови риби в река Дунав и в Черно море е напълно забранен от закона. Когато такива екземпляри попаднат случайно в рибарските мрежи, хората са длъжни незабавно да ги върнат обратно във водата живи. Местните рибари във Видинско вече забелязват първите положителни резултати от дългогодишните усилия за възстановяване на популацията.

„По-малките от рода на чигата, пъстругата, виждаме и по законите, които ни повеляват, ги пускаме обратно. Условията са добри, нашият район, тук на Гомотарци, те предпочитат каменисто дъно като това", сподели местният рибар Мануил Станев. Каменистият релеф на дъното в този участък осигурява подходяща среда за хранене и укритие на младите риби по пътя им към морето.