Стажът от 10 години при един работодател осигурява максимално обезщетение

Всеки служител в България има законово право на допълнително парично обезщетение при пенсиониране, като размерът му зависи пряко от продължителността на стажа при последния работодател.

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовия договор след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят дължи обезщетение на служителя. Минималният размер на това обезщетение е две брутни заплати.

Ако служителят е работил поне десет години при същия работодател или в група предприятия, той получава значително по-високо обезщетение – шест брутни заплати. Това правило важи независимо от причината за прекратяване на договора и представлява една от ключовите социални защити в българското трудово законодателство.

Какво включва обезщетението

При изчисляването на обезщетението се взема предвид брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на договора, или последното получено месечно брутно възнаграждение. Това е регламентирано в чл. 228 от Кодекса на труда.

Важно е да се отбележи, че в брутното възнаграждение се включват и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Според чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тези допълнителни възнаграждения може да са определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.

Експертите от Министерството на труда и социалната политика уточняват, че при изчисляване на обезщетението при пенсиониране трябва да се включи и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, известно като "клас".