Мечо Пух на 90: Историята на истинското пухкаво мече!
- Редактор: Симона Георгиева
- Коментари: 0
На днешния ден любимият герой на милиони деца по света – Мечо Пух, празнува 90-годишния и юбилей.
По този повод сайтът на History Channel разказва истинската история на мечката, която се превръща в главен герой в прочутите произведенията на английския писател Алън Милн.
На 24 август 1914 г. група канадски войници пристигат в малкото градче Уайт Ривър, Онтарио. Лейтенант Хари Коулбърн се нуждае от глътка свеж въздух и кратка разходка след дългото пътуване с влак при изтеглянето на отряда му от Уинипег на изток, с цел европейския бряг. Внезапно погледът му е прикован от малко черно мече, на възраст не повече от седем месеца, държано на каишка от трапер. Мъжът отчаяно търси купувач за пухкавото животинче. Без да подозира, у 27-годишния Коулбърн траперът намира идеалния клиент. Роденият в Бирмингам войник от дете обичал животните. Когато бил на 18, емигрирал в Канада, за да следва ветеринарна медицина. След дипломирането си през 1911 г. Коулбърн се установява в Уинипег и започва работа в местен земеделски департамент. Дни след избухването на Първата световна война, младият офицер е един от първите мобилизирани за включване във военен тренировъчен лагер в Квебек.
Спирайки в Уайт Ривър, Коулбърн не подозира, че ще срещне мечето, което ще влезе в историята на детската литература. Виждайки пухкавото животинче, войникът се приближава към мъжа, който го води. В кратък разговор разбира, че траперът е убил майката на женското мече, но не могъл да застреля и него. Коулбърн купува осиротялото животно за 20 долара и се качва обратно на влака с новия си домашен любимец. Кръщава го Уинипег – на името на канадския град. На галено обаче го нарича Уини (Winnie).
По време на тренировъчния лагер в Квебек войникът учи малкия си приятел на много трикове. Като награда за изпълнението им Уини получава ябълки и „коктейл” от кондензирано мляко и царевичен сироп. Мечето спи в палатката на новия си стопанин и го следва навсякъде като кученце. Когато не е заета с игри с Хари, Уини с удоволствие позира за снимки с останалите войници в лагера. Постепенно се превръща в талисман на полка.
В началото на октомври 1914 г. Коулбърн заминава на друг лагер в Англия. Взима и Уини със себе си. Седем седмици по-късно обаче Хари научава, че трябва да отиде на Западния фронт. Така, на 9 декември същата година, Уини попада в новия си дом – лондонския зоопарк. Там тъкмо е обособено ново пространство за отглеждане на мечки, наподобяващо планински пейзаж.
На раздяла, Хари обещава на мечето, че двамата ще се върнат в Канада след края на войната. И заминава, за да се грижи за конете на войниците.
След като е отзован от фронта, Коулбърн бърза да посети Уини в зоологическата градина. Въпреки че вече е пораснала, вярната му приятелка не го е забравила и продължава да е все така любвеобилна към човека, който се е грижил за нея. Уини била толкова мила, че гледачите й дори позволявали на децата, посещаващи зоопарка, да се качват на гърба й и да й дават храна директно в устата.
Виждайки, че пухкавата му любимка се чувства наистина щастлива и прави щастливи най-малките лондончани, Коулбърн решава да не я отвежда в Канада след края на войната. Взима си последно „Сбогом” с Уини и се връща в Уинипег, където отваря собствена малка ветеринарна болница.
Сред децата в британската столица, които най-много се радват на Уини, е малкият Кристофър Робин Милн. Момчето постоянно моли баща си – писателя Алън Милн, да го води в зоопарка, за да прегръща и храни добрата мечка. Детето дори сменя името на любимото си плюшено мече от Едуард на Winnie the Pooh. Новото име на играчка е съчетание от това на Уини и прозвището, с което Кристофър нарича лебед, когото храни всяка сутрин.
Плюшеното мече, наред с другите любими играчки на момчето - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру, вдъхновяват бащата да напише някои от най-значимите си творби. Героят Winnie the Pooh за първи път се появява на страниците на стихосбирката за деца „Когато бяхме много млади”, издадена през 1924 г. и последвана от превърналата се в класика поредица истории за плюшеното мече. Първата книжка е публикувана през 1926 г., а продължението й – две години по-късно.
Невижданият успех на произведенията на Милн прави мечката Уини световноизвестна. Тя издъхва през 1934 г. на 20-годишна възраст. Новината смъртта й обикаля цялата планета. Черепът на Уини е изпратен в Кралския колеж по хирургия. За първи път той беше показан пред широката публика едва през 2015 г.
За Уини винаги ще напомнят и две статуи – в зоопарковете в Лондон и Уинипег. Те са увековечили Хари Коулбърн, държащ за предните лапи малкото мече, което Милн превръща в любим герой за децата на цялата планета.
Опасно шофиране по булевард "България"
Опасно шофиране по булевард "България"
Опасно шофиране по булевард "България"
Драгомир Драганов става областен управител на Русе
Опасно шофиране по булевард "България"